ИВАН КУЛЕКОВ
НЕМСКИЯТ ПОСЛАНИК
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА
ЖЕНА
МЪЖ
ПРАТЕНИК
Някъде в съня. Дървен кръст, раждащ ябълки, телевизор, гледащ небето, необязден дървен кон, който се задвижва и спира по своя си програма, облекла за хора и вещи, нищо.
Един мъж се бръсне, оглеждайки се в очите на една жена.
ЖЕНА
Хайде, свършвай по-бързо.
МЪЖ
Сега.
ЖЕНА
Ох!
МЪЖ
Сега.
ЖЕНА
Ще закъснеем.
МЪЖ
Какво си ги свила тия зеници!
ЖЕНА (Загася луната.)
Сега как е?
МЪЖ
Сега е друго...
ЖЕНА
Хм...
МЪЖ
Какво?
ЖЕНА
Не знам, не съм сигурна...
МЪЖ
Ъ-ъ...
ЖЕНА
Какво се замисли?
МЪЖ
Гледам, че нещо съм поотслабнал. Я се ококори още малко.
ЖЕНА
Не си..
МЪЖ
Очите не лъжат.
ЖЕНА
Кои очи?
МЪЖ
Не е ли ясно кои? (Порязва се. Извиква. Светва няколко луни. Цялото му лице е в кръв. Сяда отмалял до един стол.)
ЖЕНА
(Поднася му топче тоалетна хартия.)
Закъсняваме.
МЪЖ (Бърше лице.)
Ти откъде знаеш какво правим?
ЖЕНА
Виждам.
МЪЖ
Какво виждаш?
ЖЕНА
Че закъсняваме.
МЪЖ
Е как така виждаш? Аз защо не го виждам това проклето закъсняване? А? Ти мене за какъв ме имаш?
ЖЕНА
Как да ти обясня... Аз просто имам чувство за времето, а ти...
МЪЖ
Аз нямам чувства, така ли?
ЖЕНА
Не исках да кажа това.
МЪЖ
Ще ми обясниш ли най-после какво искаш да кажеш?
ЖЕНА
Кой, аз ли?
МЪЖ
Ти, аз, или някой друг, все едно. Ще ми обясниш ли най-после?
ЖЕНА
Че аз да не съм Бог?
МЪЖ
Бог създава, не обяснява.
ЖЕНА
Значи ти ме имаш за човек?....
МЪЖ
Ако ми обясниш...
ЖЕНА
Значи ти ме имаш за съвсем елементарен човек?
МЪЖ
Не, но...
ЖЕНА
Няма “но”! Щом смяташ, че съм стигнала до положението да обяснявам.
МЪЖ
Не бе, жена!
ЖЕНА
Не, не, кажи ми го право в очите: “Ти си мислиш, че нещата могат да бъдат обяснени”. Кажи ми го, де!
МЪЖ (Гледа я в очите.)
Наистина съм напълнял.
ЖЕНА
Божичко! Каква си жена, абсолютна жена!
МЪЖ
Ти пък! Сякаш не си виждала жена!
ЖЕНА
Не съм! (Нахвърля се върху мъжа, разкъсва му ризата.) Не съм виждала жена!... Обичам те! (Опитва се да му отвори ципа.)
МЪЖ (Шепнешком.)
Сега не може.
ЖЕНА (Отдръпва се.)
Извинявай.
МЪЖ
Повредил се е нещо. Трябва да ходя на шивач...
ЖЕНА
От това ли ти е така нервно?
МЪЖ
Нали знаеш как ме е страх от шивач...
ЖЕНА
Гледай къде е отишъл този куфар!
(Тръгва към куфара.)
МЪЖ
Ей, какво си намислила?
ЖЕНА
Да поразхвърлям малко, че тази подреденост ще ме убие.
(Хвърля куфара върху леглото.)
МЪЖ
Абе, ти чу ли се какво каза?
ЖЕНА
Искам да кажа, че така повече не може да се живее!
МЪЖ
Всеки иска да каже, че така повече не може да се живее. Ти рече нещо съвсем друго. ЖЕНА
Това дето ти рекох за куфара ли? “Гледай къде е отишъл този куфар”?
МЪЖ
Не.
ЖЕНА
“От това ли ти е така нервно”?
МЪЖ
Почти улучи.
ЖЕНА
Не ме мъчи, де!
МЪЖ
Ти каза “Обичам те”?
ЖЕНА
Ти го каза.
МЪЖ
Не, ти го каза!
ЖЕНА
Ти искаш да ме боготвориш!
МЪЖ
Не, ти искаш да те боготворя! Да се чувствам нищожество!
ЖЕНА
Не! Ти разбра, че съм обикновена и поиска да ме боготвориш! (Разбързва се.)
Тръгваме.
МЪЖ
Ами аз какво да облека?
ЖЕНА
Костюмът.
МЪЖ
А, костюмът!
ЖЕНА
При посланик се ходи с костюм. Особено при немския.
МЪЖ
Обаче без вратовръзка.
ЖЕНА
Не си го и помисляй! Ами аз?...
МЪЖ
Аз най те харесвам с жълтата рокличка.
ЖЕНА
Добре. Като ти дойда на гости, ще знам. Трябва нещо черно...
МЪЖ
Че посланикът да не е папа?
ЖЕНА
Помниш ли, бях си шила едно черно костюмче за раждането на детето?
(Започва да си търси костюмчето.)
МЪЖ
Абе как се случи точно на тебе да сънуваш немския посланик?
ЖЕНА
Съдба.
МЪЖ
Крак ли сънува, че си е счупил, ръка ли?
ЖЕНА
Уф! Беше се объркал човекът.
МЪЖ
Много странно. Немските посланици никога не излизат от къщи без атлас на света.
ЖЕНА
Ето защо ти казах: “Съдба”.
МЪЖ
Дори да се случи някой посланик през някой мандат да излезе без атлас, той никога не излага страната си да пита нещо туземното население.
ЖЕНА
Може би затова сънувах, че ни кани на гости. Да ни помоли да забравим за този случай. Един вид - каквото било-било, аз повече няма.
МЪЖ
А, ще забравим! Ще напиша аз едно писъмце до Бундестага, да видят какво им прави хубостника в чужбина и следващият мандат да го изпратят пак тук.
ЖЕНА
Хубаво, обаче да не бяхме приели поканата му за гости. Точно ти му каза: “Благодарим за поканата”. Ще излезе, че сме... (Изважда една рокля.) Да облека пък тази?
МЪЖ
Ти сигурна ли си, че ни покани за днес?
ЖЕНА
Абсолютно.
(Изважда друга рокля.)
Или пък тази?
МЪЖ
Ами откакто той си счупи шийния прешлен сигурно е минало много време.
ЖЕНА
Той още тогава ни каза, че ни кани днес... И си обуй черните чорапи.
МЪЖ
Смяташ ли, че днес е днес?
ЖЕНА
Още не е, но ще стане.
МЪЖ
Не ми се вярва.
ЖЕНА
Щом ти казвам...
МЪЖ
Ти и за тотото разправяше, че ще излязат 6, 11, 26, 31, 42 и 47, пък нищо не излезе.
ЖЕНА (Изважда едни обувки.)
Какво мислиш за тези?
МЪЖ
Нищо.
ЖЕНА
Веднъж и ти да се съгласиш с мене.
МЪЖ
Абе, жена, на гости при посланика можем да отидем винаги. Пък я някога си дойдем ние на гости, я не.
ЖЕНА
Не говори така.
МЪЖ
Тъй де, що не си облечеш жълтата рокля и не ми дойдеш малко на гости? Само да се видим.
ЖЕНА
Кога?
МЪЖ
Сега.
ЖЕНА
Как така сега?
МЪЖ
Хайде, знаеш колко те харесвам с жълтата рокля.
ЖЕНА
Обаче обещаваш ли да си обуеш черните чорапи.
МЪЖ
Заклевам се!
ЖЕНА (Преоблича се в жълтата рокля.)
Уф, че съм забравила как се обличаше жълто... Но ще дойда само за малко.
МЪЖ
Разбира се. Няма да седнем да правим някое голямо гости. Само да се видим...
ЖЕНА (Хвърля му черните чорапи.)
Хайде.
МЪЖ
Ама и двата ли да обуя?
ЖЕНА (Заплашително.)
Ще я съблека!
МЪЖ
Добре, добре. (Съблича се набързо и си обува само черните чорапи.) Готов съм, идвай.
ЖЕНА
Добър ден!
МЪЖ
О! Добър ден!
(Разменят си целувки)
ЖЕНА
Как си?
МЪЖ
Благодаря, добре. А ти?
ЖЕНА
Благодаря, и аз. А малкото как е?
МЪЖ
Благодаря, добре. А твоето?
ЖЕНА
Благодаря. И моето.
МЪЖ
Струва ми се, че не сме се виждали цяла вечност.
ЖЕНА
И на мене...
МЪЖ
И какво правиш?
ЖЕНА
Благодаря, добре съм. А ти?
МЪЖ
Благодаря, и аз. А малкото?
ЖЕНА
Благодаря, и то е добре. А твоето?
МЪЖ
Благодаря, и моето.
ЖЕНА
Това е най-ценното!
МЪЖ
Разбира се!
ЖЕНА
А иначе как си?
МЪЖ
Благодаря, добре съм. А ти иначе как си?
ЖЕНА
Благодаря, и аз съм добре.
МЪЖ
Това е най-ценното.
ЖЕНА
Разбира се!
МЪЖ
И малкото ни щом е добре...
ЖЕНА
От това по-добре няма...
МЪЖ
Няма...
ЖЕНА
Ами...
МЪЖ
Ами... Много си хубава в тази жълта рокля...
(Разменят си целувки.)
ЖЕНА
Ами що пък и ти не дойдеш някой път да се видим, а?
МЪЖ
Що пък не.
ЖЕНА
Защото тук не можем да се видим...
МЪЖ
А, то тук за виждане и дума не може да става... Посланици, това-онова...
ЖЕНА
Значи идваш?
МЪЖ
Идвам.
ЖЕНА
Значи, разбрахме се.
МЪЖ
Разбрахме се... Ако искаш пък ти да наминеш към мене?
ЖЕНА
Ами да намина... Обаче набързо, че...
МЪЖ
Значи ти ще минеш някой път?
ЖЕНА
Да.
МЪЖ
Значи, разбрахме се.
ЖЕНА
Разбрахме се...
(Разменят си целувки.)
Здравей!
МЪЖ
А!
ЖЕНА
Реших още сега да намина, че нали бързаме.
МЪЖ
Да, да... Каква приятна изненада!
(Разменят си целувки.)
И как така се накани?
ЖЕНА
Ами така, наканих се.
МЪЖ
Е, много се радваме, че си се наканила!
ЖЕНА
И аз се радвам!
МЪЖ
А как е малкото?
ЖЕНА
Благодаря, добре.
МЪЖ
Сигурно много е пораснало?
ЖЕНА
По-голямо е от нас.
МЪЖ
И моето...
ЖЕНА
Нали за това са малките - да растат...
МЪЖ
Да, така е...
ЖЕНА
Е, разказвай...
МЪЖ
Ами добре съм... Мисля да мръдна някъде, защото тук...
ЖЕНА
А, тук е ужас! Непрекъснато човек се кани да мръдне малко.
МЪЖ
И аз затова мисля да мръдна малко...
ЖЕНА
То няма време, ама защо не ми дойдеш на гости някой път?...
МЪЖ
Благодаря!
ЖЕНА
Да изпием по едно шампанско...
МЪЖ
Хубаво е шампанското да го запазим...
ЖЕНА
За кога да го пазим?
МЪЖ
За празник...
ЖЕНА
За кой празник?
МЪЖ
За някой празник... Някога...
ЖЕНА
Някъде...
МЪЖ
На някого...
ЖЕНА
Ами...
МЪЖ
Ами...
(Разменят си целувки)
ЖЕНА (Съблича жълтата рокля.)
Закъсняхме! Обличай се.
МЪЖ
Значи, най-мразя от едно гости на друго.
(Появява се пратеникът на посланика, облечен като лекар.)
ПРАТЕНИК (Говори с немски акцент.)
Добър вечер.
(Полугола, жената изпищява.)
ПРАТЕНИК
Не безпокой, аз доктор.
МЪЖ (На жената.)
Казах ти да не пиеш студена вода!
ПРАТЕНИК
Изпраща наш посланик.
МЪЖ
Къде?
ПРАТЕНИК
Тук. Провери може помогне.
ЖЕНА (На пратеника.)
Какъв ваш специалност?
МЪЖ
Защо говориш с акцент?
ПРАТЕНИК
Аз извинява.
ЖЕНА
За да не се чувства неудобно човекът.
МЪЖ
За да не се чувство неудобно човекът, по-добре се облечи.
ЖЕНА
Нали каза, че е доктор.
ПРАТЕНИК
Доктор. (Дава по една визитна картичка на мъжа и жената.) Дипломира Кьолн.
МЪЖ
Кога се насочихте към лекарската професия?
ЖЕНА (Посочва му земята.)
Заповяда де, седни де!
ПРАТЕНИК
Момент. Кола.
МЪЖ
Каква кола имате?
ПРАТЕНИК
Момент. Аз още не отговори първи вапрос. След това втори въпрос. Момент.
(Излиза.)
МЪЖ
Облечи се де!
ЖЕНА
Като ме прегледа, ще се облека.
(Пратеникът се връща, носи туристически шезлонг. Разтваря го и сяда.)
ПРАТЕНИК
Благодари. Господин посланик много тревоги защо закаснява. Чака цвай минути, мисли...
МЪЖ
Няма страшно, щом аз съм обещал...
ПРАТЕНИК
Господин посланик казва други народи все нещо случва, все нещо случва.
МЪЖ
Защото сме бедни народи, затова.
ЖЕНА (На мъжа.)
Бива излага така пред чужденец?
ПРАТЕНИК
Извинява. Може телефон? Саобщи окей.
МЪЖ
Нямаме сигнал.
ЖЕНА (“Превежда”.)
Пиу...пиу...пиу... Капут!
МЪЖ
Чуваш ли се какво говориш? Това е “заето”!
ЖЕНА
Извинява. Пиу...
МЪЖ
Та каква кола карате?
ЖЕНА
Пиу...
ПРАТЕНИК
Парво отговори парви вапрос.
ЖЕНА
Пиу....
МЪЖ (На жената.)
Не виждаш ли, че никой не ти отговоря?
ЖЕНА (На пратеника.)
Кофе?
ПРАТЕНИК
Благодари.
МЪЖ (На пратеника.)
Та да си дойдем на въпроса.
ПРАТЕНИК
Постигнал доктор много труд. Още дете, още седем години, деца играят ван войници, аз седи дом, учи оперира пет-шест часа моя баба.
МЪЖ
На колко години беше баба Ви?
ПРАТЕНИК
Много стар. Бабрек не работи, мозак забравя, трябва всичко смени ново. А деца играе...
МЪЖ
Откъде намирахте резервни?...
ПРАТЕНИК
Има друга баба.
ЖЕНА
А мене една гърда по-голям друг гърда. Око лъже или гърда лъже.
ПРАТЕНИК
Дойде и до гарда. Сега още парви вапрос. Кога дете бедни години. Сабира няколко баби прави една.
МЪЖ
Е, колко време още може да върши работа една такава баба?
ПРАТЕНИК
Работи без проблем още години. Прави закуска, ходи пазар, гледа телевизия - без проблем.
МЪЖ (На жената.)
Нали майка ти нещо се оплакваше от глава?
ПРАТЕНИК
Аз вече старо не пипва. Види старо не става - прави ново.
ЖЕНА (На мъжа.)
Иска да каже, че може да ми направи бебе, което да ми е майка. (На пратеника.) Много иска парво види моя гарда, тогава...
МЪЖ
Значи, ако сега изляза малко да се поразходя, след девет месеца на тебе ти се събират две първородни майки.
ЖЕНА
Какъв е проблемът?
МЪЖ
Коя ще оставим?
ЖЕНА
Естествено, която получава по-голяма пенсия.
ПРАТЕНИК
Детство мирише формалдехид. Няма игра топчета, няма слага огледало на обувка, гледа какво има под пола.
МЪЖ
Но сега караш мерцедес, нали? А ние, дето знаем какво има под женските поли, се задоволяваме с японски боклуци.
ПРАТЕНИК
Вие прави реклама мерцедес? Аз ляв интелектуалец. Аз не иска участва реклама див материализъм!
(Излиза.)
ЖЕНА (Разплаква се.)
На кого оставя моя гарда?
(Пратеникът се връща.)ПРАТЕНИК
Забрави вземе крав и урина. Посланик не повярва вие нищо няма. (Започва да разхвърля.)
ЖЕНА
Не подреждайте, цял живот съм разхвърляла!
ПРАТЕНИК
Ляга на земя! Раце на тил! (Мъжът и жената изпълняват.) Каде крие крав, каде крие урина?
ЖЕНА
Дюшек.
ПРАТЕНИК (Разпаря един дюшек. Изважда две пластмасови
чашки. Помирисва ги.)
Урина. А крав каде?
МЪЖ
Няма. Всичко продадохме.
ПРАТЕНИК
Лъже!
МЪЖ (Става да се бие.)
Аз да лъжа?!
ЖЕНА (На мъжа.)
Успокой топка. Аз обясни. Продали крав за урина.
МЪЖ
Абе що не му обясня аз на него?!
ПРАТЕНИК (На мъжа.)
На земя!
ЖЕНА (На мъжа.)
Тая мъжка чест ще те погуби тебе. Ама ти това искаш! Да ме оставиш сама. Да умра от страх в тъмното, като спрат тока? Това ли искаш? А?!
(Мъжът ляга на земята.)
Аз грешка. От валнение. Ние продали крав за бира. Пие бира, получава урина. Сега разбира.
ПРАТЕНИК
Вече всичко ясно. Даде посланик само урина.
(Тръгва да излиза.)
МЪЖ
Докторе, абе едно медицинско да ми дадете?...
ПРАТЕНИК
Как?...
МЪЖ
Ами така. Едно медицинско, че съм болен и не мога да ходя на гости. Да послужи пред тази жена, че тя само от медицинско разбира... Колкото ви струва, нали?...
ПРАТЕНИК
Вие иска подкупи немски доктор и живее живота?... Аз оплаче полицай и арестува!
МЪЖ
Че знаеш ли колко трябва да бутнеш на полицая, за да ме арестува?
ПРАТЕНИК
Не! Аз каже посланик повече тук не издаржа. Аз иска върне Германия...
(Прибира набързо шезлонга си и излиза.)
ЖЕНА
Предава посланик: “Идва!”
(Чете визитната картичка на пратеника.)
“Доктор Шварц - епизодик”... Сигурно премахва целулит...
МЪЖ (Подава жълтата рокля на жената.)
Хайде вече да се облечеш.
ЖЕНА
В този парцал? Да ти се харесам пак? Никога!
МЪЖ
Нямаш избор. Други като те видят - бягат при посланика си.
ЖЕНА
Защото не бях с черната. Ако му съблека черната на доктора - ще забрави за Германия.
МЪЖ
Не забелязах да си пада по черното. Нали през цялото време бях по чорапи?
ЖЕНА
Никой мъж няма да ти забележи чорапите, ако не премяташ крак върху крак.
МЪЖ
Откога ти говоря да купим един стол. На земята ли да ги премятам тия крака?
ЖЕНА (Облича черната рокля.)
Само стол ни липсва! Къде да го сложа да седне - всички столове са заети!
МЪЖ
Тогава ще си обуя белите чорапи.
ЖЕНА
Ако искаш повече да не ме видиш, да ходиш в полицията, да пишеш с разкривени букви кога сме били заедно за последен път, особени ли са били напоследък отношенията ни, имам ли си приятел, приятно или неприятно боцка брадата му, къде се срещаме тайно от тебе, как е той в леглото, или по-точно - в колата, след “това” сеща ли се изведнъж, че е паркирал неправилно, че днес е обещал на жена си да се прибере по-рано, защото ще ходят на гости при немския посланик?... И-ий, закъсняваме!
МЪЖ
Аз няма да дойда. (Събува черните чорапи.)
ЖЕНА
Защо?
МЪЖ
Щото в тия чорапи се чувствам като в костюм.
(Рита с настървение чорапите.)
ЖЕНА
Аз съм готова.
МЪЖ
Кажи на посланика, че съм видял небето, изпълнил съм се с национална гордост, пуснал съм химна на стария грамофон, застанал съм мирно, но плочата е взела да прескача, по всяка вероятност химнът никога няма да свърши и аз никога няма да си помръдна задника от къщи, кажи на посланика, че съм видял небето, изпълнил съм се с национална гордост, пуснал съм химна на стария грамофон, застанал съм мирно, но плочата е взела да прескача, по всяка вероятност химнът никога няма да свърши и аз никога няма да си помръдна задника от къщи, кажи на посланика, че съм видял небето, изпълнил съм се с национална гордост, пуснал съм химна на стария грамофон, застанал съм мирно, но плочата е взела да прескача, по всяка вероятност химнът никога няма да свърши и... (Жената спира тока.) Или го излъжи, че не искам да си обуя черните чорапи.
ЖЕНА (Пуска тока.)
Добре, но ако си облечеш костюма.
МЪЖ
Черният?
ЖЕНА
Закъсняваме!
МЪЖ (Започва да си облича костюма.)
Този за погребението?
ЖЕНА
Ще се извиним, че внезапно ни се е родило дете. Или по-добре две. Близнаци. Братче и сестриче. Сестричето се е родило навреме, но братчето е закъсняло. Нещо го е задържало в последния момент, някакви там размисли за смисъла на живота. Пък сестричето, нали е тъпа женска патка...
МЪЖ
Попитах: “Този за погребението?” Ти сякаш не чуваш какво говоря? Сякаш думите не носят смисъл? Дали ще кажа: “Беше хубав пролетен ден” или: “Аз бррр нтц фв гла-гла спун” е все едно, така ли?
ЖЕНА
А?
МЪЖ
А?
ЖЕНА
Има ли двама души, единият вече носи отговорност за другия.
МЪЖ (Показва й се облечен в костюм.)
Викай попа.
ЖЕНА
Още си бос за оня свят.
МЪЖ
Брей! Че аз знам повече за оня свят, отколкото за този.
ЖЕНА
Колко струва един хляб.
МЪЖ
Три яйца на тоя свят, две на оня.
ЖЕНА
Беше три яйца, сега е шест.
МЪЖ
Може. Нали ти казах, че знам повече за оня.
ЖЕНА
Добре, тогава да тръгваме.
МЪЖ
Само да се обуя. (Обува си белите чорапи.)
ЖЕНА
Ако искаш повече да не ме видиш, да ходиш в полицията, да пишеш с разкривени букви кога сме били заедно за после...
МЪЖ
Ох! Няма ли край този кошмар?...
ЖЕНА (Надвесва се над него.)
...за последен път, особени ли са били напоследък отношенията ни, (Разтърсва го.) ...имам ли си приятел, приятно или неприятно боцка брадата му...
МЪЖ
Няма ли край?... Господи!...
(Умира.)
ЖЕНА
... къде се срещаме тайно от тебе, (Крещи му на ухото.) как е той в леглото, или по-точно - в колата... Умря. Нали? (Започва да се гримира.) Не ме изтърпя до края? При втория компромис, който трябваше да направиш - и реши да умреш! Глезльо! Че къде дават така? Животът да не е детска игра? Двама са малко, трима са много? Или игра на доктори? Някакъв непрекъснат оргазъм? Ох-ох, още-още!... Ядене, пиене, гости, това-онова? А?... Нищо не знаеш ти! Ами ако те беше заболял зъб, как щеше да го преживееш? Или ти се наложеше да абортираш при някаква бъбрива бабичка? А ако китайската мафия беше сложила на корема ти гърне с един ей такъв гладен плъх, тогава какво щеше да направиш? Или отнякъде падне лист ламарина и ти отреже хубавата главичка? А?... Лигльо!... Но аз знам защо го направи. От чиста амбиция да се наложиш над мене. Да ми докажеш, че щом съм те убила, аз съм лошата. Ти си светецът. Ангелчето на мама! Сладкото ми мушмороче! Ама какво ми е направило котенцето? Умряло ми е? Ой, ой! Сега мама ще си го погребе!... Посерко!... (Продължава да се гримира пред голямо огледало. Или пред камера, която я отразява върху екран.) И как е там? Като в сън, а? Вървиш си ти през един тунел, но то не е тунел, а коридор, защото отстрани има врати. На вратите не пише нищо, само някакви арабски числа. От ляво: 6...11...26...31...42...47, от дясно - второ теглене: 3...9...18...26...45...46, допълнително: WC. Ровиш из джобовете за фиша. Пуснах ли го, не го ли пуснах? А, ето го, пуснал съм го. Я? Господи, моите числа! Еба си мамата! Издигам се над фиша и виждам, че квадратчетата му всъщност очертават ниви, ливади, гори, градове, държави, изобщо всичко, което се вижда от самолет... Числата изчезват и коридорът продължава през вековна гора. В гигантската хралупа на една секвоя надпис: “Здесь был Иван из Одесы”. Обаче не е издълбан върху дървото, както обикновено, а е написан с калиграфски почерк върху листче с размерите на визитна картичка - 4 на 6 см. Взирам се по-внимателно - а! Почеркът на Пушкин. Логиката в смъртта е желязна. И продължавам аз по пътечката, която ме извежда до безкрайно житно море. Ама житото не е узряло, а е още зелено. Тук-там цъфнал мак. Помислих, че съм тръгнал да ловя майски бръмбари. В средата на житото млечно бяло момиче играе с водна топка. 16-17 годишно. Гърдите му нежни като сапунени мехури. Отразяват целия свят. Красиво, красиво... В устата си дъвче тревичка... (Хвърля гримовете си по огледалото (екрана.) Затова ли умря? Нерез такъв! Да ме накараш да страдам? Да мисля непрекъснато къде ще те изведе пътечката? Затова ли?... Какво искаш от мене, кажи? Да легна до тебе? (Ляга до него.) Да стана? (Става.) Мирно? (Изпълнява командите, които си задава.) Хо-дом марш!... Стой!... Залег-ни!... Мир-но!... Зе-мя-та по-чис-ти! (Влачи се като парцал по земята. С последни сили хвърля пред себе си каквото й попадне. Допълзява до мъжа.) Затова ли умря? Да издевателстваш над мене? А?... Това ли е смисълът на смъртта?... А?... Тъпо чудовище!...
(Появява се пратеникът на посланика, облечен като пожарникар.)
ПРАТЕНИК (Започва да оглежда обстановката.)
Добър ден.
ЖЕНА (С немски акцент.)
А, доктор! Ей сега покаже гарда... Господ изпраща!
ПРАТЕНИК
Изпраща ме немският посланик. Тъй като закъснявате...
ЖЕНА
Какво показал проби урина? Ние живи-здрави?
ПРАТЕНИК
Какви проби?
ЖЕНА
Проби кои взели нас!
ПРАТЕНИК
Не разбирам.
ЖЕНА (Обяснява.)
Пиш-пиш, цвай пластмасова чаши, носи посланик, посланик извинява закаснение.
ПРАТЕНИК
И госпожа посланишата е много разтревожена - яденето изстива.
ЖЕНА
Ужас!
ПРАТЕНИК
Да-а, тя, рибената чорба изстине ли веднъж...
ЖЕНА
Горка госпожа!...
ПРАТЕНИК
... трябва отново да се пали газовата печка. То така стават пожарите.
ЖЕНА
Те няма електрическа печка?
ПРАТЕНИК
По-евтино им излиза да готвят на газ. Евтино, евтино, ама...
ЖЕНА
Помачи разбере хора. Живот - скап. Един хляб - шест яйца. А шест яйца - това сто грам сирене. Представя? Сто грам сирене - това...
ПРАТЕНИК (Посочва мъжа.)
Какво му е?
ЖЕНА
Умря.
ПРАТЕНИК
Щом не е изгорял, всичко ще се оправи.
ЖЕНА
Отказва прави втори компромис.
ПРАТЕНИК
А първият какъв беше?
ЖЕНА
Парви компромис живее.
ПРАТЕНИК
Не виждам ютията.ЖЕНА
Ау-у, забрави включена!
ПРАТЕНИК
Без паника! Затворете прозорците, да не влиза кислород!
ЖЕНА
Прозорец няма!
ПРАТЕНИК
Човек без прозорец е като без телевизор.
ЖЕНА
Умно!
ПРАТЕНИК (Скромничи.)
Е!
ЖЕНА
Ние купи телевизор за Господ. Той обича гледа.
ПРАТЕНИК
Главно новините.
ЖЕНА
И времето.
ПРАТЕНИК (Намира ютията.)
Това ли е ютията?
ЖЕНА
Вие какво мисли по вапрос?
ПРАТЕНИК (Разглеждайки ютията.)
Напомня ми лулата на Магрит. “Ceci n’est pas une pipe.” Нали?
ЖЕНА
Защо, не топла?
ПРАТЕНИК
Не дими.
ЖЕНА (Още по-уплашена.)
Значи, аз не забрави включена?!
ПРАТЕНИК
Не. Беше студена като, като... (Поглежда към мъжа.) Извинявайте.
ЖЕНА
Мама! Аз убеден ютия включена!
ПРАТЕНИК
Съжалявам.
ЖЕНА
Добре, признае всичко. Вие доктор, вие разбира. Аз никога не ходи никаде, защо страхува остави ютия включена. Това лудост, доктор?
ПРАТЕНИК
Напротив. Погледнато от противопожарна гледна точка...
ЖЕНА
Нали, доктор? Има такав точка?... Аз казва маж: “Не може да няма гледна точка, от която всичко да изглежда нормално”.
ПРАТЕНИК
А той?
ЖЕНА
А маж вика: “Не знам, братче.”
ПРАТЕНИК
Между другото, вие защо говорите с акцент?
ЖЕНА
А вие защо не говори?
ПРАТЕНИК
Не мога.
ЖЕНА
Нали идва парви пат - говори акцент?
ПРАТЕНИК
Не си спомня м да съм идвал друг път.
ЖЕНА
Идва, идва. Бил доктор.
ПРАТЕНИК
Сигурно е бил някой доктор. Аз където мина веднъж - не повтарям.
ЖЕНА
Но!
ПРАТЕНИК
Просто въпрос на принцип. Нас, пожарникарите, все ни възприемате като комедийни персонажи и си мислите, че като сме такива, си нямаме принципи.
ЖЕНА
Но немски посланик изпрати сащи човек доктор.
ПРАТЕНИК
Възможно е да е бил същият човек, но не съм бил аз. Разказват, че посланикът е изпращал тук доктора на посолство, но той закъснял и посланикът го понижил в длъжност пожарникар.
ЖЕНА
Понеже ние бяхме закъснели и на докторът му се е предало...
ПРАТЕНИК
Сигурно.
ЖЕНА
Защо ме карате да се чувствам виновна? Значи и вие сте като него? (Посочва мъжа.)
ПРАТЕНИК
Не сте виновна вие. Може би времето, в което живеете, е такова... заразително.
ЖЕНА
Мислиш, че времето ни е заразено със смърт ли? Че то си е мъртво. Аз исках да живеем във времето, да се направим къща, да си поставим един голям прозорец и да си гледаме света през него, но той (Сочи мъжа.) като скочи: “Как може да се гледа светът през един прозорец?”
ПРАТЕНИК
Можело е да постигнете компромис - да разделите единия прозорец на няколко по-малки прозорчета. Тогава и светът би ви се видял съвсем друг.
ЖЕНА
Това щеше да му е третият компромис, пък той още на втория...
ПРАТЕНИК
Да-а. (Взема телефона.) Това телефон ли е?
ЖЕНА
Това не е ютия.
ПРАТЕНИК
Може ли тогава да се обадя на посланика, че...
ЖЕНА
Нали ви казах, че не е ютия.
ПРАТЕНИК
О, да... Ами, страхувам се, че и аз закъснявам. Та какво да предам на господин посланика - идвате или не идвате?
ЖЕНА
Щом сме обещали, че ще дойдем, значи, живи-умрели - идваме. Човек заради едната чест живее. Само че...
ПРАТЕНИК
Да.
ЖЕНА
Бихте ли ми помогнали да го занесем?... Аз ще нося откъм краката, че е по-тежко... Другите мъже тежат повече откъм главата, пък тоя... Ох!
ПРАТЕНИК
Ако го пренасяме, ще закъснея още повече. По-добре е аз да бягам напред и да предам на господин посланика, че идвате... Мъжът не страда от артрит в краката, нали?
ЖЕНА
Мисля, че не...
ПРАТЕНИК
Тогава значи всичко е наред... Хайде, аз да бягам!...
ЖЕНА
А той?
ПРАТЕНИК
Той - както си реши. Ако иска да бяга, ако иска да ходи... А, да! (Оставя до телефона пожарогасител.) В случай, че недай си боже нещо се случи... Това не е пожарогасител... Е, хайде!
(Излиза.)
МЪЖ (Става уплашен.)
Ох, без да искам съм умрял... Дълго ли ме нямаше?
ЖЕНА
Достатъчно, да те забравя.
МЪЖ
Е как?! Не си ли спомняш първите ни трепети?
ЖЕНА
Тц!
МЪЖ
Е как?! Ти беше по една рокличка...
ЖЕНА
Имах една пепитена, много си я обичах...
МЪЖ
Пепитена ли?...
ЖЕНА
А имаше ли тук едни бастички? (Показва.)
МЪЖ
Как да ти кажа...
ЖЕНА
Че с коя ли съм била?...
МЪЖ
С една рокличка.
ЖЕНА
Да не е била някоя друга жена?
МЪЖ
Ти беше, кълна ти се! Беше по една рокличка.
ЖЕНА
Кой знае коя мърла ти е завъртяла главата!
МЪЖ
Едната ти гърда беше под..., не над другата, едното ти око на носа, другото - във въздуха, ушите ти...
ЖЕНА
Аз съм била. И какво от това?
МЪЖ
Аз като те видях... веднага паднах на земята. По корем, да се прикрия, нали разбираш? Щото панталоните ми отпред не изглеждаха съвсем естетично... Не си ли спомняш? Още щом те видях... Не беше съвсем естетично.
ЖЕНА
Не си спомням.
МЪЖ (След пауза.)
И аз съм забравил.
ЖЕНА
Как можеш да забравиш първите ни трепети?
МЪЖ
Защото тогава сутринта, в бързината... лекарството... това..., за паметта... как се казваше...
ЖЕНА
Ти тогава...
МЪЖ
Да, малко неестетично те посрещнах с този издут като платноходка панталон. В индийското изкуство това си е напълно в нормата, бих казал дори: “Предизвиква възхищение”, но ние не сме в индийското изкуство, нали? И тогава си казах, че ако имам втори живот, вече ще знам как да посрещам жените.
ЖЕНА
Е, като имаш сега втори живот, как ме посрещна? С “Ох, без да искам съм умрял...?” ме посрещна. Нищо не си разбрал от смъртта. Нищо. Само дето умря. В първия си живот, да ти кажа, повече ми харесваше. Още като те видях тогава... и се почувствах жена.
МЪЖ
Ами ти не каза нищо и аз помислих... И си казах, че втори път... - никакви платноходки! ЖЕНА
Не помниш ли как цялата настръхнах? Като море.
МЪЖ
Може. Ти беше само по една рокличка. И аз като те видях и...
ЖЕНА
По коя рокличка?
МЪЖ
Не е ли по-добре да ме попиташ: “Как е на оня свят?”
ЖЕНА
Стига си се перчил с тоя “оня свят”! Другите мъже... (Разплаква се.) Един прозорец да ми беше донесъл поне оттам...
МЪЖ
Там няма...
ЖЕНА
Ей тъй да застана и аз като другите жени пред него, да видя свят...
МЪЖ
Нали ти казвам, там...
ЖЕНА
Ти търси ли?
МЪЖ
Не съм, но...
ЖЕНА
Но ако беше за някоя друга мърла, светът да си обърнал!...
МЪЖ
Кой свят?
ЖЕНА
С тебе не може да се говори!...
МЪЖ
Аз...
ЖЕНА
Ти с това възкръсване просто обезсмисли всичко. Всичко.
МЪЖ
Не зависеше от мене.
ЖЕНА
Пак ли аз съм виновната?
МЪЖ
Не...
ЖЕНА
Аз, аз съм си виновна, че помолих пожарникаря да те пренесем до посланика. Откъде да го знам, че е...
МЪЖ
Ти си имала връзка с пожарникар? Сега чувам.
ЖЕНА
Ако не го мързеше толкова, нямаше да те възкреси.
МЪЖ
Значи ти междувременно си била с някакъв си пожарникар?
ЖЕНА
А какво, да стоя тук сама като кукувица и да те чакам да възкръснеш ли? Аз съм жена.
МЪЖ
Че какво от това?
ЖЕНА
Жената живее веднъж.
МЪЖ
И какво толкова му хареса на този пожарникар?
ЖЕНА
Беше жив.
МЪЖ
Как можеш да се задоволяваш с толкова малко?
ЖЕНА
Аз питам ли те: “Ти как се задоволяваш с мене?”
МЪЖ
Значи...
ЖЕНА
Да. Нещата не са вече същите. И не могат да бъдат върнати.
МЪЖ
Аз не се променям. Нищо не се е променя. Къде е планината?
ЖЕНА
Коя планина?
МЪЖ
Тази, с която обикновено се измервам. ЖЕНА
Няма я.
МЪЖ
Не ти вярвам.
ЖЕНА
Добре, продадох я.
МЪЖ
Кажи ми, моля те, едно нещо, което да има стойност за тебе.
ЖЕНА
Планината. Защото я продадох.
МЪЖ
Къде са парите? (Търси парите.)
ЖЕНА
Зарових ги в планината.
МЪЖ
Защо я продаде? За да не ти напомня за мене?
ЖЕНА
Да, исках да започна живота си отначало.
МЪЖ
Нали аз започнах живота си отначало?
ЖЕНА
Престани да ровиш!
МЪЖ (Взема пожарогасителя.)
Този пожарогасител не беше тук!
ЖЕНА
Това не е пожарогасител.
МЪЖ
Този пожарогасител беше на оня свят.
ЖЕНА
На онзи свят може да е бил пожарогасител, но тук не е.
МЪЖ
Нещата са такива, каквите са на оня свят.
ЖЕНА
Тогава защо не си остана при тях, при (С ирония.) истинските неща, ами се върна тук и сега?
МЪЖ
Не знам.
ЖЕНА
Нали ти обясних защо - да обезсмислиш всичко.
МЪЖ
Уф, забравих..
ЖЕНА
Целият ми живот...
МЪЖАз не знам нещо да е имало смисъл в живота ти.
ЖЕНА
Нямаше. Но страданието по тебе щеше да е достатъчно да го осмисли.
МЪЖ
А пожарникарят?
ЖЕНА
Пожарникарят не ми донесе смисъл, а нещо, което не е пожарогасител.
МЪЖ
И аз ти нося нещо от там.
ЖЕНА Да позная ли какво?... Една малка изненада?
МЪЖ
Не. (Изважда едно яйце.)
ЖЕНА (Изненадана.)
А!
МЪЖ
Видя ли, че не е малка изненада, а яйце.
ЖЕНА
От какво е?
МЪЖ
Не знам. От каквото се излюпи от него.
ЖЕНА
Много съм любопитна.
(Сяда внимателно, като кокошка, върху яйцето.)
Малко ми студенее...
МЪЖ
Ти да не мислиш, че там яйцата ги дават ей така...
ЖЕНА
... и убива...
МЪЖ
... Всекиму според потребностите. Има хора през цялата си смърт не могат да спестят за едно яйце.
ЖЕНА
А ти?
МЪЖ
Аз добре, че хванах Великденските разпродажби.
ЖЕНА
Те къде са - в ада или в рая?
МЪЖ
Не мога да ти кажа...
ЖЕНА
Тайна?
МЪЖ
Няма тайни в смъртта.
ЖЕНА
Защо криеш тогава от къде е яйцето?
МЪЖ
Кое яйце?
ЖЕНА
Това, на което ме насади, не знаех, че имаш и други яйца!
МЪЖ
Нямам, но просто искам да уточним за кое яйце говорим, тъй като разговорът ни в противен случай става твърде общ.
ЖЕНА
Говорим за моето яйце.
МЪЖ
Не мърдай, че ще изстине.
ЖЕНА
И докога ще клеча така над него?
МЪЖ
Винаги.
ЖЕНА
Винаги?
МЪЖ
Ако искаш да разбереш от какво е.
ЖЕНА
Първо искам да разбера откъде е? От ада или от рая?
МЪЖ
Нали ти казах: “Не знам”. Имаше там една стена, която разделяше ада от рая, но я събориха.
ЖЕНА
Абе, това яйце сякаш е по-старо и от мен!
МЪЖ
Вечно е. Но кое е първичното - то или ти - не се знае.
ЖЕНА
Искаш да кажеш, че...
МЪЖ
Може пък и да не е по-старо от тебе. Всичко се случва.
ЖЕНА
Щом са го пуснали с намаление...
МЪЖ
Пак мърдаш!
ЖЕНА
Сетих се, че закъсняваме за посланика.
МЪЖ
Ама ние не ходихме ли?
ЖЕНА
Нали те нямаше.
МЪЖ
Бях за яйце.
ЖЕНА
Тогава имахме поне извинение, но ти се върна и всичко пропадна.
МЪЖ
А яйцето? Малко извинение ли е?
ЖЕНА
Кажи на българския посланик: “Жена ми мъти” и ще те извини, но не и немския.
МЪЖ
Никой не сънува българския посланик.
ЖЕНА
Но пък той е готов да ни извини. За нас това е по-важното.
МЪЖ
А тоя, немският, какво да го правим? Да вземем да го... премахнем?
ЖЕНА
Как?
МЪЖ
Ами уж му отиваме на гости... “Добър ден”, “Добър ден”, “Как сте? Как е Германия?”...
ЖЕНА
Първо: “Как е Германия?”. За посланика родината е преди всичко.
МЪЖ
Значи “Как е Германия? Как сте?” и го... премахвам.
ЖЕНА
Как? С камшичен удар?
МЪЖ
О, не!
ЖЕНА
А със саблен ли? Със стария саблен удар?
МЪЖ
Бъди спокойна. На оня свят човек понаучава това-онова.
ЖЕНА
И какво - повече няма да се притесняваме, че сме закъснели?
МЪЖ
Не.
ЖЕНА
Значи, все пак със саблен удар?
МЪЖ
Само да ни определи час, ще видиш.
ЖЕНА
Той ни покани за днес...
МЪЖ
Ами какво чакаме още!
ЖЕНА
Да тръгваме, но има един проблем... Страхувам се, че сме закъснели.
МЪЖ
Това да ни е проблемът. Хората какви проблеми имат...
ЖЕНА
О! Знам. На някои са напълно абсурдни.
МЪЖ
Как се справят - не знам.
ЖЕНА
Мисля, че не се справят.
МЪЖ
Горките хорица! (Разплаква се.)
ЖЕНА
Не плачи, моля те...
МЪЖ
Но, защо, Господи, защо?
ЖЕНА
Защото не мога да те утеша....
МЪЖ
Защо?
ЖЕНА
Ако стана да те утешавам, ще ми изстине яйцето.
МЪЖ
Ти не ме обичаш.
ЖЕНА
Толкова много дадох от себе си да го стопля! Не мога да започна отначало, влез ми в положението!
МЪЖ
Горките хорица!... Ей го и тоя немски посланик, какво толкова е виновен, че сме закъснели за среща с него, та ще трябва да го унищожаваме?...
ЖЕНА
Няма как.
МЪЖ
А защо българският посланик ще си гледа кефа? Ще ходи по приеми, ще си похапва солетки, фъстъчки, това-онова?...
ЖЕНА
Ами ако искаш и....
МЪЖ
Само защото не си го сънувала. Няма справедливост на тоя свят, няма!
ЖЕНА
Недей да плачеш. И да премахнем българина, все едно, че нищо не сме направили. Неговият живот не е ценен като на германеца.
МЪЖ
Но защо, Господи, защо?
ЖЕНА
Защото е беден.
МЪЖ
А какво е виновен германецът, че е богат?
ЖЕНА
Съдба.
МЪЖ
Горкият човечец!
ЖЕНА
А защо не помислиш и за мене? Знаеш ли какво е да живееш с чувството, че закъсняваш?
МЪЖ (Изтрива си сълзите.)
Добре. Премахваме го и край - пускаме завесата. Ставай!
ЖЕНА
А яйцето?
МЪЖ
Ще ти донеса друго. Хайде!
ЖЕНА
Само да си сменя роклята и тръгваме. (Съблича си роклята.) Че на тази модата вече...
(Появява се пратеникът на посланика, облечен като свещеник.)
ПРАТЕНИК (Говори с италиански акцент. И разбира се ръкомаха.)
Добър денят! (Към жената.) Вие опечалената?
ЖЕНА
Да.
ПРАТЕНИК (Посочва мъжа.)
А вероятно това скъп покойникът.
МЪЖ
Откъде знете?
ПРАТЕНИК
Господин немски посланикът съобщи.
МЪЖ
Изглежда, че немското разузнаване си остава най-доброто.
ЖЕНА (Говори с италиански акцент. И разбира се ръкомаха.)
Господин пожарникар пие едно... капучиното?
ПРАТЕНИК
О! Ако няма против, тури едно турското.
МЪЖ
Вие двоен шпионин ли сте?
ПРАТЕНИК
Благодари за комплиментът. Но на мои годините едно разузнаването стига. Ха-ха!
ЖЕНА (Правейки кафето.)
Вие били тук пожарникарят?...
ПРАТЕНИК
Никога не били пожарникарят!
МЪЖ
Стига с този пожарникар! Аз напомням ли ти непрекъснато с кого съм бил?
ПРАТЕНИК (На жената.)
Вие говори италианският като мене, но аз Богът прости - не може разбере.
ЖЕНА
Няма значение. (Поднася кафето на пратеника.) Иска едно яйцето?
МЪЖ (Заканително.)
А си му дала моето яйце - а!....
ЖЕНА
Човекът е дошъл да те опее - трябва да му се даде нещо за Бог да те прости. Това е традиция.
МЪЖ
Традиция - разбирам. Но...
ЖЕНА
В края на краищата - това е моето яйце. Нали ми го подари?
МЪЖ
Или яйцето, или аз!
ПРАТЕНИК (На мъжа.)
Щом веднъж нещо подари...
ЖЕНА
Вие, отчето, гледа ваша работата! Аз дава съветът как успокоява опечалената?
МЪЖ (Към пратеника, заканително.)
Какво искаш ти бе, шпионин? ЖЕНА (Заканително.)
Яйце ли искаш, а?
МЪЖ
А?
ПРАТЕНИК
Иска вечен мирът...
МЪЖ Всички шпиони все с мира се оправдавате!
ПРАТЕНИК
Господин, немски посланикът изпрати погребе вас. Остави мене върши мое задълженето и ходи по живо-здраво.
ЖЕНА
Извинява, а господин немски посланикът казва нещо гости-мости?
ПРАТЕНИК
Казва. Той казва извинява щом случай смъртен...
ЖЕНА (Радостно.)
Извинява!...(Прегръща мъжа.) Извинява!... (Целува пратеника в устата.) Да живее Германия!
ПРАТЕНИК (Целува ръката си.)
Пренася къде трябва целувката.
МЪЖ (На жената.)
И се облечи!
ПРАТЕНИК
Съгласен господинът - не може как жената родена, погребе мъжът.
ЖЕНА
Значи... И какво вика още?... Разказвайте де!
ПРАТЕНИК
Казва очаква.
МЪЖ
А час определи ли?
ПРАТЕНИК
Казва всеки моментът. Но вас какво интересува?
ЖЕНА
Всеки момент! Всеки момент!
МЪЖ (На жената.)
Тогава хайде да... свършваме работата и...
ЖЕНА
Изключено! Отидем ли двамата, няма да имаме извинение за закъснението.
ПРАТЕНИК (На жената.)
Успокои...
ЖЕНА
Какво точно немски посланикът казва?
ПРАТЕНИК
Казва свърши моя работата. Едно - погребе покойникът, две - успокои опечалената....
МЪЖ
Я да те видя как ще я успокоиш тази опечалена!
ПРАТЕНИК
Няма види. Това номерът две. Има редът.
МЪЖ
А така! Залових ли те? И ще ми се представя за италиански шпионин!
ПРАТЕНИК
Аз италианецът...
МЪЖ
Шът! Италианец за ред не говори. Кажи сега точно какъв си ми - немец ли, швейцарец ли?
ПРАТЕНИК
Аз съм италианецът.
МЪЖ
Като ти ударя един саблен удар, ще видиш ти един италианец!
ПРАТЕНИК
Аз бил пожарникар...
(Мъжът показва силата си като с един удар счупва няколко керемиди.)
Добре. Аз бил германец...
МЪЖ (На жената.)
Отчето най-после пропя.
ПРАТЕНИК
Но веднъж закъсня - и отнели германство. Понижили...
ЖЕНА (На мъжа.)
Интересно! Доколко си спомням, той беше германец като доктор, не като пожарникар...
МЪЖ
Всичко ще изпее той, всичко! (Счупва още няколко керемиди.)
ПРАТЕНИК
Бъде честен - аз винаги чувства италианецът. Кога детето - остане сам кащата и бърза облече италианска роклята. Но кога бащата открие, съблича роклята, бие голо дупето и облича тиролски панталонките.
МЪЖ
Само с едни панталонки не се става германец.
ПРАТЕНИК
Вие прав. Затова сутрин, обед, вечер бащата дава пие бира.
МЪЖ
И с бира не се става германец. Трябва да има нещо и тук. (Посочва главата си.)
ПРАТЕНИК
Вие прав. Бащата объркал рецептата, вижда коремът расте, но от мене става чехът. Тогава някой казва бащата дава пие бирата не преди, а след яденето. И оправил националността.
ЖЕНА
Ами аз да се обличам, че нали посланикът...
МЪЖ
Чакай, много бързаш с обличането. Човекът е дошъл да те успокои...
ПРАТЕНИК
Господинът, нека спазва редът, моли! Първо... МЪЖ (Счупва китайска ваза.) А?
ЖЕНА
Вазата ми!
ПРАТЕНИК
Добре, добре. Сега успокои... Я какъв голям кръст имате!... (Отива под кръста.)
Хубави ябълките ражда... (Откъсва една ябълка от кръста и започва да я яде.)
МЪЖ (На жената.)
Хайде при него! Веднага!
(Жената застава пред пратеника.)
ПРАТЕНИК
Извинява. Има нужда и аз малко успокои.
(Изважда пистолет и стреля във въздуха. Обикаля в кръг, мисли.)
Ох, сега по-леко.
(Продължава да яде ябълката. На жената.)
Може седне. Или полегне. Как удобно.
(Мъжът си слага превръзка на очите и застава в очакване да бъде разстрелян.)
Скъпа опечалената, как денят има сутринта, обядът, вечерта, как седмицата има понеделникът, вторникът, срядата...
ЖЕНА
... неделята...
ПРАТЕНИК
Ще стигнем и до неделята, не бърза като телето пред майката!... Четвъртъкът казва?
ЖЕНА
Не.
ПРАТЕНИК
... Четвъртъкът.
ЖЕНА
Казахте четвъртъкът.
ПРАТЕНИК
Моли, ако иска успокои - не прекъсъсва!... Забрави докъде стигне!...
ЖЕНА (Подсказва.)
Че-че-че...
ПРАТЕНИК
Не подсказва!... Така... Скъпа опечалената, как денят има... ЖЕНА
Извинява, но мисли, отдавна денят принадлежи на нощта. И цяла собствеността на денят - сут...
ПРАТЕНИК
Това отнася за съботата. А ние говори за... пе-пе... (Пуска “плочата” отначало.) Скъпа опечалена, как денят има сут...
ЖЕНА
Четвъртъкът!
ПРАТЕНИК (Насочва пистолета към главата на жената.)
Още една думата и...
МЪЖ (Героично.)
Стреляй, гад!
ЖЕНА
Не!
МЪЖ
О! Нима това има някакво значение за тебе?
ПРАТЕНИК Скъпа опечалената, как денят има сутринта, обядът, вечерта, как седмицата има понеделникът, вторникът, срядата, четвъртъкът...
МЪЖ (Нетърпеливо.)
Стреляй, гад!
ЖЕНА (На пратеника, който все още е насочил пистолета към главата й.)
Господи, защо го оставяш сам! (Посочва мъжа)
МЪЖ
Животът е самота, мила. Стреляй, гад!
ЖЕНА
Тогава - не знам.
ПРАТЕНИК
Скъпа опечалената, как денят има сутринта, обядът, вечерта, как седмицата има... п-пп... ч-ччч... По дяволите! Как месецът има: първи, втори, трети, четвърти...
ЖЕНА
Отче, аз вече напълно успокоената.
ПРАТЕНИК
Лъже! Как може успокоената, кога аз още не казва и половина думите?
МЪЖ
Ако не стреляш... ПРАТЕНИК
О! И заплашва?!
МЪЖ
... ще си сваля превръзката!
ПРАТЕНИК (Отива с насочен пистолет при мъжа.)
Ти знае кого заплашва? А?
МЪЖ (Замисля се.)
Не.
ПРАТЕНИК
Тогава стои с превръзката. (Връща се при жената. Опитва да си спомни докъде е стигнал.) Денят... седмицата... месецът... Да. Но животът скъп покойникът не разпиля как прахът. От този мъжът остана... (Към жената.) ...остана?...
ЖЕНА
Едно яйцето. Другите мъже...
ПРАТЕНИК
От този мъжът остана едно яйцето...
МЪЖ (Умолително.)
Стреляй, гад!
ПРАТЕНИК
Скъпа опечалената, за тебе сънят продължава. Затова днес ти трябва мисли за себе, разтовари от натрупано. Моментът добър за разнообразие и смяна обстановката. Прояви характерен за тебе прагматизмът. Има шансът напредне в службата. Възможно някой критикува пред шефът. Но ти може спокойно обсъжда задачите с интимен партньорът. Дълго отлагана срещата промени животът положителна посоката. ЖЕНА
Ама това го кажете на него!
ПРАТЕНИК
Ох, изморих се. (Прибира пистолета.)
МЪЖ (Отчаяно.)
Стреляй, гад!
ЖЕНА (Сваля превръзката на мъжа.)
Чу ли: “Дълго отлагана срещата промени животът положителна посоката”?
МЪЖ
Шпионинът не стреля, нали?
ЖЕНА
Хайде, всичко свърши...
МЪЖ
Ужас! На тоя свят нищо не се случва.
ПРАТЕНИК Остави го тоя светът, ти мисли за оня светът, там е истината...
МЪЖ
Моля ти се, само за оня свят не ми говори. От там се върнах преди... преди... (Към жената.) Преди?...
ЖЕНА
Преди времето.
ПРАТЕНИК
Преди времето?
ЖЕНА (На пратеника.)
Той възкръсна.
ПРАТЕНИК
Възкръсна?
МЪЖ
Чудо голямо!
ЖЕНА
Колкото само разбие животът.
ПРАТЕНИК
Ей какъв чо... Седни тук да поговори де!...
МЪЖ
Преди малко не искаше да ме убиеш, пък сега...
ПРАТЕНИК
Аз грешникът...
(Целува ръка на мъжа. Мъжът започва да ходи важно-важно. Отива при жената и й подава ръката си за целувка. )
ЖЕНА (Перва му ръката.)
Я се махай от устата ми!
ПРАТЕНИК (На мъжа.)
Слуша, може поговори като... мъжете?
ЖЕНА
За какво говори? Затова как аз така (Показва сексуална поза.) или така? (Показва друга сексуална поза.)
ПРАТЕНИК
Става въпросът за нещо...
ЖЕНА
А! Иска аз двамата? Не ви е срам!
ПРАТЕНИК
Аз не може вас успокои... ЖЕНА
Мъжете не прави помежду уговорките, а бие за жената! Жената печели победител.
МЪЖ
Краката ще ми целуваш ти, краката! Обаче... (Не знае какво иска да каже.)
ПРАТЕНИК (Отива при жената. Шепне.) Говори само за ваш интересът. (Подава й ръката си за целувка.)
ЖЕНА (Шепне.)
Аз иска “дълго отлагана срещата промени животът положителна посоката”.
ПРАТЕНИК
Обещава.
(Жената целува ръката му.)
МЪЖ (На пратеника.)
Ей, ти нали с мене искаше да говориш като мъже?
ЖЕНА
Е, аз да отида да си гледам женската работа...
(Започва да разхвърля. Намира друга черна рокля.)
МЪЖ (Нервно.)
Хайде бе, жена!
(Пред демонстриращите нетърпението си мъже, жената облича роклята. Отива при пратеника да й вдигне ципа. Излиза.)
ПРАТЕНИК
Слава Богу!
МЪЖ
Кажи сега.
(Двамата сядат един до друг. Пратеникът предлага на мъжа цигара.)
МЪЖЪТ
Мерси... Там ги отказах.
ПРАТЕНИК (Престава да говори с италиански акцент и да ръкомаха. В знак на солидарност прибира цигарите.)
Ти сериозно ли възкръсна?
МЪЖ
Ъ-хъ.
ПРАТЕНИК
Щото това наистина променя нещата, нали разбираш?
МЪЖ
Глупости! Каквото беше в първия ми живот, такова и във втория.
ПРАТЕНИК
... Променя се основната цел на живота.
МЪЖ
Абе ти не говореше ли като италианец?
ПРАТЕНИК
Нали сега си говорим като мъже.
МЪЖ
Та каква е основната цел на живота?
ПРАТЕНИК
Да умреш... Или по-скоро - да се страхуваш от смъртта.
МЪЖ
Да умреш или да се страхуваш от смъртта?
ПРАТЕНИК
Едното не изключва другото.
МЪЖ
А ако има и някакви други цели?
ПРАТЕНИК
Нека си има. Аз ти говоря за нещата, които ме засягат. Разбираш ли?
МЪЖ
Направо ми кажи колко вземаш на умрял, за да знам за какво говорим.
ПРАТЕНИК
Не е само това. Разпада се системата.
МЪЖ
Разузнаването ли?
ПРАТЕНИК
Недай си Боже хората да разберат - всичко отива по дяволите.
МЪЖ
Няма дяволи, това са измишльотини.
ПРАТЕНИК
Хубаво де, не споря. Ти по ги разбираш тия неща...
МЪЖ
То не е до разбиране, а до виждане. Видях, че дяволи няма.
ПРАТЕНИК
А... извинявай за въпроса... Бог?...
МЪЖ
Има.
ПРАТЕНИК
Ти видя ли го?
МЪЖ
Не.
ПРАТЕНИК
Бре, мама му стара! МЪЖ
Просто не видях да няма Бог.
ПРАТЕНИК
Абе то и да има Бог, ако никой не се страхува от смъртта - пак всичко се разпада.
МЪЖ
Не се притеснявай - шпионин без работа не остава.
ПРАТЕНИК (Изважда пак цигарите.)
Може ли да запаля?
(Мъжът кима.)
Ти не си ли мислил... да се върнеш обратно, а?
МЪЖ
Не съм, но право да ти кажа - все ми е едно.
ПРАТЕНИК
Ами щом ти е все едно... Що не се върнеш, а?
МЪЖ
Щото ми е все едно.
ПРАТЕНИК
Ами щом... Голяма услуга ще ми направиш, да знаеш... МЪЖ
Жената ще мърка.
ПРАТЕНИК
Мани я тая жена. Там жени - с лопата да ги ринеш!
МЪЖ
Ти пак започна да ми обясняваш какво е там!
ПРАТЕНИК
Професионална деформация, извинявай. Но виж каква гадост е тук: изкарване на пари, гледане на телевизия, изкарване на пари, гледане на телевизия...
МЪЖ
Мерцедеси...
ПРАТЕНИК
Всяка година - нов модел...
МЪЖ
Да бе... Има едни, фаровете им...
ПРАТЕНИК
Виждаш ли? С добро те моля... Аз как не те убих, а?
МЪЖ
По-добре не ме подсещай, това няма да ти го простя никога.
ПРАТЕНИК
Окей, мене ме остави. Но с това възкръсване ти отнемаш единствената надежда на хората за един по-добър...
МЪЖ
Толкова хора умряха, за да поддържат хорските илюзии. Стига толкова!
ПРАТЕНИК
Окей, остави ги и хората, помисли за себе си. Не искаш ли да оставиш някакви последни думи?
МЪЖ
Хм..
ПРАТЕНИК
Не искаш ли хората да кажат за тебе: “Добър човек беше”.
МЪЖ
Хубаво би било, макар че...
ПРАТЕНИК
Ами тогава защо се дърпаш? Пътят е един и ти го знаеш по-добре от мене.
(Появява се жената.)
ЖЕНА
Какво става бе, момчета?
ПРАТЕНИК (На мъжа.)
Ти все пак си помисли.
МЪЖ
Кога да мисля бе, братче, нали виждаш - нямам време.
ПРАТЕНИК
Ще видя какво може да се направи по тоя проблем. (На жената, с италиански акцент.) Говори тук за животът.
ЖЕНА
И какво решихте?
ПРАТЕНИК
Той решил помисли още.
ЖЕНА (Помръква.)
Значи, най-лошото...
ПРАТЕНИК
Значи, казва господин посланикът чака гостите. Вие идва всеки моментът.
МЪЖ
Кажи му, че ще бъдем точни като смъртта.
ПРАТЕНИК
Ваши шегите побиват тръпките.
(Изчезва.)
МЪЖ
Педераст!
(Пратеникът се появява.)
ПРАТЕНИК (Без акцент. Тържествено.)
... И все пак аз съм италианец!
(Изчезва.)
МЪЖ
Ти къде беше?
ЖЕНА
Никъде.
МЪЖ
Че къде е това?
ЖЕНА
Я се облечи!
МЪЖ
Не ми е студено.
ЖЕНА
Щом ти казвам да се облечеш...
(Разхвърля. Намира един дебел пуловер. Подава му го.)
МЪЖ
Ужас!
МЪЖ (Взема пуловера.)
Обаче - без сако!
ЖЕНА
Ще ядеш бой!
МЪЖ (Облича пуловера върху ризата. Върху него - сакото.)
Така добре ли съм?
ЖЕНА (Оглежда го.)
Я? (Забелязва висящ конец.) Какъв е този конец?
(Скъсва конеца със зъби.)
МЪЖ
Господи, няма ли да се събудя някога?
ЖЕНА
Ще се събудиш.
(Кратко тик-такане на будилник.)
МЪЖ
Чу ли?
ЖЕНА
Какво?
МЪЖ(Съблича сакото.)
Нищо. Може и да ми се е счуло... Ще сложа пуловера под ризата. (Съблича се гол до кръста.)
ЖЕНА (Ужасена.)
Отдолу нямаш нищо!... (Започва да разхвърля.) Чакай.
МЪЖ
Нали знаеш, че не обичам....
ЖЕНА (Намира една фанела и му я подава.)
Облечи това под ризата.
МЪЖ
Ей, че си! (Започва да се облича.)
ЖЕНА (Подава му още един пуловер.)
Я облечи и този, че...
МЪЖ
Как и този?...
ЖЕНА
Ти много добре разбираш, че ние можем да сме заедно само в съня, само в този сън, нали?...
МЪЖ (Облича пуловера.)
Топло ми е. ЖЕНА
Виждаш ми се...
(Събува му обувките, чорапите. Докосва с устни пръстите на краката му.)
Така си и знаех!
МЪЖ (Докато жената затопля с дъха си ходилата му.)
Само не мисли, че не те обичам...
ЖЕНА
Стой така. (Отива да разхвърля.)
МЪЖ
Но не издържам.
ЖЕНА
На мене да не ми е по-леко. (Намира едни терлици.) Ей тия терлички... МЪЖ (Докато жената му обува терлиците.)
Не знам, просто ти се чудя...
ЖЕНА
Когато обичаш някого - всичко друго няма значение...
(Отива да разхвърля.)
МЪЖ
Това съм го чувал в някоя сапунена опера.
ЖЕНА
Животът се крепи на повторението.
МЪЖ
Но нашето не е просто живот, а кошмар.
ЖЕНА
Оше малко търпение и твоят кошмар ще свърши.
МЪЖ
А твоят? ЖЕНА
Не знам.
МЪЖ
Ще ми кажеш ли къде беше?
ЖЕНА
Тук.
МЪЖ
Къде е това тук?
ЖЕНА
Тук. На кръста.
МЪЖ
На кръста? Че какво прави там?
ЖЕНА
Мътих яйцето.
(Кратко тик-такане на будилник.)
(Жената намира един кожух.) Обличай бързо тоя кожух. (Подава му кожуха.)
МЪЖ
А-а, не!
ЖЕНА
Моля те!
МЪЖ
Така ми е добре.
ЖЕНА
Няма да позволя да се събудиш гол.
МЪЖ (Облича кожуха.)
Но това - за последно.
ЖЕНА (Разхвърляйки сцената.)
Няма да позволя...
(Намира невероятно дебел дунапренов гащиризон.)
МЪЖ
Мамо!
ЖЕНА (Подавайки му гащиризона.)
Хайде.
МЪЖЪТ (Разплаква се.)
Не искам...
ЖЕНА (Облича мъжа на сила.)
Ти тук си толкова беззащитен, какво останало като...
МЪЖ
Толкова ли е страшно?
ЖЕНА
Живот.
МЪЖ
Не знам... Дори и смъртта не е спасение. Възкръсваш пак в съня.
ЖЕНА
Добре. Само да хапнеш и се събуждаш.
(Кратко тик-такане на будилник.)
МЪЖ
Чу ли?
ЖЕНА
Какво?
МЪЖ
Някакъв много странен звук...
(Кратко тик-такане на будилник.)
Ето пак...
ЖЕНА
Може би пък там, в живота да е по-различно.. Но гладен няма да те пусна.
МЪЖ
Не съм гладен.
ЖЕНА
Попара с млекце. (Започва да приготвя попарата.)
МЪЖ
Нали ядох?
ЖЕНА
Кога си ял?! Аз съм забравила.
МЪЖ
Когато бях гладен.
ЖЕНА
Всеки може да каже, че е ял когато е бил гладен.
МЪЖ
Не всеки.
ЖЕНА (Поднася му паницата с попарата.)
Хайде.
МЪЖ (Хапва една лъжица.)
Мерси, наядох се.
ЖЕНА
(Взема паницата, мъжът побягва. Жената го преследва с паницата.)
Няма да те гоня!... Чуваш ли!...
МЪЖ (Спира се пред джанта от мерцедес.)
И-ии-й!
(Жената използва зяпването му да му натика една лъжица с попара. Мъжът побягва отново.)
ЖЕНА (Тича след него.)
Казах, че няма да те гоня!
МЪЖ (Спира пред кръста с плодовете.)
И-ии-й! Кръстът е родил нови ябълки!
ЖЕНА
Десертът - след като се наядеш.
(Успява да му натика още една лъжица. Мъжът побягва отново.)
ЖЕНА (Тича след него.)
Само да те стигна!... Ще ти счупя главичката!...
(Мъжът се качва на подскачащия дървен кон.)
МЪЖ
Искам яйце... Къде е яйцето?
ЖЕНА (Посочва кръста.)
В хралупата.
МЪЖ
Дай ми го.
ЖЕНА (Опитвайки да уцели с лъжицата устата на мъжа, разбива зъбите му.)
Хайде още само десет лъжички... Девет... Осем лъжички... Осем лъжички...
МЪЖ
Искам яйцето.
ЖЕНА
Ами то... Как да ти обясня... (Продължава да го храни.) Виж колко малко остана... Осем лъжички...
МЪЖ
Нали е в хралупата.
ЖЕНА
Да, но... Осем лъжички... Дънцето на паничката вече се вижда... Осем лъжички... Като лапнеш тази, остават осем лъжички... Браво... Хайде, останаха само осем лъжички... Така... Осем лъжички и си свободен... Има една приказка за Дон Кихот и Санчо Панса...
МЪЖ (Изплювайки шепа счупени зъби.)
И те ли са живели тук като нас?
ЖЕНА (Продължавайки да го “храни”.)
Да... И веднъж Дон Кихот казал на Санчо Панса: “Свободата, Санчо, е...”
(Кратко тик-такане на будилник.)
МЪЖ
Какво?
ЖЕНА (Щастлива му показва празната паница.)
Ето, свърши!
МЪЖ
Какво?
ЖЕНА
Не знам. Сега - да спим.
МЪЖ (Слиза от коня.)
Да спим? Не-е! Искам да се събудя?
ЖЕНА
Искаш, но не знаеш как.
МЪЖ
Ти ще ми кажеш ли?
ЖЕНА
Като се наспиш.
МЪЖ
Не ми се спи.
ЖЕНА
Толкова ли бързаш да се разделиш с мене?...
МЪЖ (Отстъпвайки към автомобилната джанта.)
А какво се излюпи от яйцето?...
ЖЕНА
Като се събудиш - ще разбереш.
МЪЖ (Ляга на земята.)
Ами ако сънувам нещо несвързано?
ЖЕНА
Няма страшно.
МЪЖ
Все пак сънят си е подсъзнателна работа.
ЖЕНА
И сънят - като всичко.
МЪЖ
Не знам... В смисъл, не че аз не знам, а че нищо не се знае.
ЖЕНА
Не философствай, а заспивай.
МЪЖ
Така и не стана ясно кое е първичното - яйцето или...
ЖЕНА
Като заспиш - ще разбереш.
МЪЖ
Страхувам се да не сънувам, че съм умрял и след това съм възкръснал и след това...
ЖЕНА
Не говори глупости, че се разсънваш.
МЪЖ
Ще дойдеш ли при мене?
ЖЕНА
Имам работа - трябва да поразхвърлям, че е започнало пак да се подрежда.
МЪЖ
Ела, моля те.
ЖЕНА
Добре, ще дойда в съня ти, но само за малко.
МЪЖ
Ей това проклето време!...
ЖЕНА
Затова - заспивай.
МЪЖ
Разкажи ми пак за Дон Кихот. Свободата - това сънят ли е?
ЖЕНА
Докато заспиш само ще питаш. Остави ме да разхвърлям.
МЪЖ
Безсмислено е. Няма да оставим този свят такъв, какъвто Бог го е създал. Все някой ще започне да го подрежда.
ЖЕНА
Милият ми!
МЪЖ
Обичаш ли ме?
ЖЕНА
Ще те напердаша!
МЪЖ
Ти обичаш немския посланик.
ЖЕНА (С насълзени очи.)
Хайде, заспивай...
МЪЖ
Защото се страхуваш от него, нали?
ЖЕНА (През сълзи.)
Ах, как си подредил единия чорап тук, а другия - там! (Разхвърля чорапите. Взема пожарогасителя.)
Искаш ли да гушнеш... това, което не е пожарогасител?
(Жената набутва пожарогасителя в ръцете му. Мъжът го хвърля.)
МЪЖ
Не искам това, което не е... Искам развален телефон...
ЖЕНА
Хайде сега - развален телефон?...
МЪЖ
Друго не искам.
ЖЕНА
Но след това заспиваш.
МЪЖ
След това ме събуждаш...
ЖЕНА
Добре. Слушам.
МЪЖ (Шепне й на ухото.)
Трева.
ЖЕНА (Прошепва му това, което е чула.)
Рева.
МЪЖ
Врана.
ЖЕНА
Рана.
МЪЖ
Кръв.
ЖЕНА
Пръв.
МЪЖ
Път.
ЖЕНА
Тъп.
МЪЖ
Мъст.
ЖЕНА
Мър.
МЪЖ
Бър.
ЖЕНА
Бор.
МЪЖ
Обор.
ЖЕНА (На висок глас.)
Любов. МЪЖ (На висок глас.)
Думата беше “трева”.
(Двамата се смеят.)
ЖЕНАХайде.
МЪЖ
Искам още една игра.
ЖЕНА (С надежда.)
Значи, не бързаш да се събудиш?
МЪЖ
Последна игра.
ЖЕНА
Кой е първи?
МЪЖ
Аз. (Шепне на ухото й.) Аз.
(Появява се пратеникът на немския посланик, облечен като шут. Той е ням.)
А, линията се удължава! (На пратеника.) Попе, идвай тук да играем на развален телефон.
ПРАТЕНИК
(Гледа неразбиращо.)
ЖЕНА
Не виждаш ли, че е ням пожарникар?
(Мъжът и жената застанват от двете страни на Пратеника.)
МЪЖ (На ухото на пратеника.)
Аз.
ПРАТЕНИК
(С пантомима изиграва пред жената думата “аз”.)
ЖЕНА (На ухото на мъжа.)
Ти.
МЪЖ (На ухото на пратеника.)
Не.
ПРАТЕНИК
(С пантомима изиграва пред жената думата “не”.
ЖЕНА (На ухото на мъжа.)
Си.
МЪЖ (На ухото на пратеника.) Искам.
ПРАТЕНИК
(С пантомима изиграва пред жената думата “искам”.)
ЖЕНА (На ухото на мъжа.)
Моят.
МЪЖ (На ухото на пратеника.)
Да.
ПРАТЕНИК
(С пантомима изиграва пред жената думата “да”.)
ЖЕНА (На ухото на мъжа.)
Най.
МЪЖ (На ухото на пратеника.)
Се.
ПРАТЕНИК
(С пантомима изиграва пред жената думата “се”.)
ЖЕНА (На ухото на мъжа.)
Щастлив.
МЪЖ (На ухото на пратеника.)
Събуждам.
ПРАТЕНИК
(С пантомима изиграва пред жената думата “събуждам”.)
ЖЕНА (На ухото на мъжа.)
Сън.
МЪЖ
Думата беше...
ЖЕНА
АЗ... НЕ... ИСКАМ... ДА... СЕ... СЪБУЖДАМ..
МЪЖ
ТИ... СИ... МОЯТ... НАЙ... ЩАСТЛИВ... СЪН.
(Мъжът и жената се прегръщат.)
ПРАТЕНИК
(Обяснява, че го е изпратил немския посланик.) ЖЕНА
(С неговите изразни средства пита “Защо?”.)
МЪЖ (На пратеника.)
Попе, аз размислих.
ПРАТЕНИК
(Обяснява, че не е свещеник, а часовникар.)
ЖЕНА
(Пита “Защо?”.)
ПРАТЕНИК
(Обяснява, че е искал да стане крал, но е станал часовникар. Качва се на кръста, обира по комичен начин всички ябълки и подрънквайки със звънчетата си, изчезва.)
(Усилващо се ик-такане на будилник.)
МЪЖ (Поглежда си ръцете.)
Много странно....
ЖЕНА (Уплашена.)
Какво?
МЪЖ
Растат ми ноктите..., а не виждам причината.
ЖЕНА
Я? Господи!.... (Вкопчва се отново в него.) Ти не се страхувай!... Не се страхувай!... Не се...
МЪЖ
Няма... няма...
(Гредите на кръста се размърдват и започват да се движат като стрелки на часовник.
ЖЕНА
Излюпило се е!...
(От хралупата на кръста излиза огромна дървена кукувица и започва да кука.)
Господи!
МЪЖ
Аз ще спра стрелките... Ти...
ЖЕНА (Прегръща го.)
Ще те нарежат!... Не!... Не!...
МЪЖ
Ти задръж голямата, аз малката...
ЖЕНА
Господи!...
(Стрелките на кръста нарязват мъжа и жената. Виковоте и предсмъртните им стонове се поглъщат от кукането на кукувицата и увеличаващия се звук на тиктакащия часовник.)
(Оглушително звънене на будилник.)
ГЛАСЪТ НА НЕМСКИЯ ПОСЛАНИК И ПРЕВОДАЧКАТА МУ
Frau! Госпожа!... Herr! Господине!... Wellkomen! Добре дошли!...