Иван Кулеков

ЖИВОТ В КАШОНИ

участвуват

Б.

секс кукла

Дом от кашони.  
Влиза Б., носи на ръце велосипед с едно колело. На кормилото на велосипеда виси мрежа с две бири, върху багажника - голяма картонена кутия.

Б.
(...двоуми се къде да стовари велосипеда) ....все още има място, лошото е, че е пръснато, няма как човек да събера на едно място местата, от които има нужда, леглото разделя..., (колебае се дали да не стовари велосипеда върху леглото) не, колело върху леглото е изморена и тъжна картина, тури й заглавие “Краят на пътя” и ще ревнеш, а ние сме решили да ни е хубаво, нали, да си отворим биричките..., (вниманието му е привлечено от пригодената за саксия консервена кутия) ... че кога порасна толкова голям тоя бурен, помня го ей такова буренче беше, две листенца нямаше, да се хванеш с някого на бас буренче ли е, култивирано растение ли е, пренесено от Америка, имам предвид домати и краставици, ситно нарязани и поръсени с овче сирене, ох-ох, и с малко олио, макар че докторите препоръчват зехтин, защото зехтинът е по-здравословен, една лъжичка зехтин на ден увеличава живота с двайсет години, край на скъпото лежане по болници и санаториуми, забравете вечният въпрос къде са ми чехлите, (оставя велосипеда на леглото, търси си чехлите под леглото) ау, хлебарка, къде са ми чехлите, Господ да я убие (убива хлебарката), то ако имаше Господ, нямаше да има хлебарки и тоя, дето завъртя главата на Ани, Господ да го убие, нямаше да го има, (взема велосипеда, продължава да му търси място) че какво толкова намери в него, култура ли, кой го знае откога не си е рязал ноктите, като седне на маса като хората в някой ресторант си бърка в ноктите с клечка за зъби, или кой го знае с какво, а културните хора си бъркат с клечки за зъби в зъбите, по време на социализма като имаше недостиг на клечки за зъби, ползвахме кибрит, една кутия съдържаше 40 клечки плюс-минус 39 и имаше картина на пожар, е, не беше Пикасо, но затова пък се разбираше, че е пожар, и пушекът му - пушек, и димът му - дим, (спъва се в касетофона) а, чуй сега какво ще ти пусна, (оставя велосипеда на леглото, стоварва кутията на пода, вдига кутията на леглото, подпира велосипеда на стената, търси нужната му касета), тогава  войната чукаше на прозореца и всичката дървесина отиваше за производство на барут, клечките за зъби бяха на втори план, такова беше времето, от село каквито клечки прекараш тайно в града, това беше, ако не е селото, зъбите ни още да са пълни с тройка кебапчета с гарнитура и нещо за пиене, една бира, какво като е народно пиене, ние като сме народ, да мрем ли, толкова народи си живеят и никой не ги обвинява, че са прости, че не можем да разберем за кого да гласуваме и че е само в наш интерес да  купуваме развалените домати на пазара, за да има оборот на капитала, търговците да печелят, да могат да инвестират за следващите избори в други домати, между които може да се случи и някой по-свестен, да си го нареже човек на салатка, то така се започва, с един домат, Рокфелер е започнал с една ябълка, и ей го - два небостъргача направи човекът, единият за него, другият за гости, като му дойдат сватовете да има къде да преспят, щото столове може да вземе и от комшиите, но никой комшия не си дава без бой леглото, без легло къщата опустява, няма къде да умре човек, (пуска касетофона) затова трябва да се участва в политиката, с малки суми, но редовно, един приятел, той вече не ми е и приятел, участва на три митинга и сега е депутат, возят го с мерцедес, а го посочиш с пръст от тълпата, в смисъл ей с тоя сме сме си говорили против властта, а са те разстреляли на място, журналистки го питат има ли Бог, той отговаря кога има Бог, кога няма, когато слушам тая музика, забравям всичко, (сяда до кутията на леглото) ако един ден си кажеш стига ми това, дето ми е дал Господ, стига ми да Го гледам какво си рисува с облаци по небето, главно в следобедните часове, над планинските райони, (ляга, облягайки си главата върху кутията) виждаш ли там едно момченце и едно момиченце, ей този облак е косата на момиченцето, а ей онзи облак е слънцето, и целият казармен ред се разпада, ти не си повече подчинен на фатмаците от телевизора и те напразно се пекат като кебапчета под прожекторите, полепват по въртящите се столове и трябва да ги изтъргваш с тъпата страна на ножа, защото не могат да направят от своя фатмашки проблем твой човешки проблем, посещението на някакъв президент с целия му там работен обяд, укрепване на сътрудничество и тост за здравето на народа, (разиграва ситуацията) ммм, каберне совиньон, ваше превъзходителство получава ли киселини от червено, е, понякога, нали и аз съм човек, ха-ха-ха, няма по-добро за киселините от сода за хляб, то сега кой си прави хляб в къщи, ама жените купуват сода за хляб, ей тъй, да има сода за хляб, ха-ха-ха, а кой от вашата делегация отговаряше за бурканите, че сме направили едни буркани с туршия за износ, ха-ха-ха, те, моите, много кисело не ядат, но дай ги, ще ги купим, ще ги отчетем като хуманитарна помощ, ей, много ти благодаря, значи, че те са на едни мои хора, нали разбираш, моля ти се, за тебе - всичко, (ляга отново на леглото) всичко преминава като снежинки на екрана - и новата тойота с перка на покрива, и новият прах за пране, този път с вкус на чер хайвер, всичко става на електронни снежинки, от които моята коса не побелява и бузите ми не поруменяват, и снежният човек, който си правя от тях, се стопява още в ръцете ми, не мога да му поставя два въгена за очи, да види колко щастлив е човекът, който прави човек, какво непослушно дете е Бог, защото майка му вика от прозореца да се прибираш, че ще умреш от студ, а То й вика, още малко, само да му сложа едно трето око, никакво едно трето око, ами да се прибираш, вика майка му, че какъв човек ще е без едно трето око, пита я Господ, не се разправяй, а се прибирай, вика майка му, добре де, добре, вика детето, само да скрия едното му трето око някъде в него, да не може да го намери и изяде, и идвам, (става, спира музиката, излиза, влиза оседлал голямо надуваемо око) какво ще кажеш, а, бяха го пуснали с намаление, че имало спукан кръвоносен съд, но нищо му няма, всичко вижда, гледай сега (на окото) къде е стената, (подскачайки върху окото стига до стената) къде е другата стена (подскачайки върху окото стига до публиката) какво ще кажеш, а къде съм аз, (изпуска окото от контрол) ей, ела тук, (обяздва отново окото, оглежда се, посочва различни вещи и ги назовава) колело, перде, чаша, друга чаша… А вчера както си ровех из кофите за боклук в квартал "Надежда", намерих 14 долара. Честна дума, който лъже - на въже! Броил съм ги най-малко сто пъти, веднъж ги изкарах 13, но всички останали пъти бяха 14. И сега ще ги преброя, но не ми се вярва да са 13. 1 долар разлика не са малко пари, за 1 долара човек  се рови из кофите цяла седмица и я  събере вторични суровини за 1 долар, я не. До вчера, ако някой ми кажеше, че има щастие на земята, щях да го заплюя в лицето, но днес не бих извършил такава грозна постъпка. Има щастие! Има дни, заради които си заслужава да се живее! Такъв за мене беше вчерашният ден. Още преди обед, като обикалях  из централните кофи, само за четири часа си намерих един до половината пълен дезодорант, чифт почти нови джапанки и  три съвсем годни за употреба консерви "Наденица със зрял фасул" - срокът им изтича чак догодина. Минах през къщи да оставя дезодоранта, джапанките и най-вече консервите, да не ме нападнат и оберат пак от руската мафия, и какво ме накара да тръгна чак към "Надежда", не знам. Беден квартал, никога не съм намирал там повече от едно-две бирени шишета... Освен щастие, изглежда, че има и съдба. Или Бог. Или всичко  е едно и също нещо... Дявол го знае... Не съм в състояние да мисля за разни дреболии, когато имам 13 долара. Още повече ако са 14. Вчера, докато се ровех из боклука, можех да мисля за всичко, но днес не съм вече този глупак. Айде, баста!... Ще си купя едно фордче... Или да си открия влог в банката и като си намирам  долари, да има къде да си ги събирам? Да ми се трупат за черни дни. Човек може някак си да я кара без левове, но без долари - абсурд! Просто се чудя как съм живял досега без долари!... Ако си купя едно фордче... От кофа до кофа ще преминавам със сто километра в час... За два часа ще обикалям цяла София... А ей ги къде са кофите и на Солун, за три часа съм там. И сигурно не са празни като софийските. Лошото е, че съм суеверен и се страхувам, че ако си купя форд, няма да ми върви толкова много в живота. Не съм чул някой с форд да е намерил нещо по-така в някоя кофа... От друга страна - ако си открия  влог  - веднага ще се разчуе. И жените ще ме обичат само заради парите ми. И приятелите ми ще са ми приятели само заради парите ми... И безкрайни опашки пред къщи - спонсорирай културата, спонсорирай науката, спонсорирай спорта... Като дам за култура, ще трябва да крада, за да дам и за спорт... После лежи по затворите, търгувай там с порнографски списания, докато не дойде ново правителство на власт и не те освободи като политически. После управлявай я като министър, я като депутат, носи като магаре чували с подкупи, докато получиш херния, лежи по операционни маси, докато всички арабски студенти се изредят да те режат, пристрастявай се към морфина, влизай в различни мафии, за да си го набавяш, обирай банки и влакове, отмъщавай за загинали другари, живей под чуждо име в Аржентина, спи с чужди жени до премаляване, давай милиони за болници и манастири, докато Бог ти опрости греховете... Абе… (скъсва доларите.)  Ох, уж всичко си имам..., а уж все нещо ми липсва, особено преди да заспя или когато ме заболи зъб, викам си да не е аспирин, но не е аспирин, щото като ровя из чекмеджетата, все аспирин намирам, и колкото по уж всичко си имам, толкова по уж зее онази липса, докато веднъж в парка не ми излезе един голям ексцибионист, гледам го и се хващам за главата, защо си се нарязал така бе, човек, защото съм вярващ, че в какво вярваш, в Аллах, че какво е това Аллах, Аллах е моят Бог, ти нямаш ли си Бог, кой, аз да нямам Бог, че аз имам мобилен телефон, виж ми го колко е голям, на твоя колко му издържа батерията, като се заредя държи цял час, ама в положение стенд-бай, започна ли да говоря, пада много бързо, е добре де, не те ли е срам да говориш простотии, че от какво да ме е срам, аз съм обикновен човек и се радвам на простотии, по цял свят е такова положението, ако се занимаваше с ядрена физика, нямаше да бъде такова положението, ами аз се занимавам с ядрена физика и се радвам на простотии, вика онзи, добре де, тогава да се върнем на темата за Бога, че как да се върнем на темата за Бога, като ти нямаш Бог, кой аз ли нямам Бог, след малко ела да ти го покажа, прибирам си се в бърлогата и от каквото дал Бог си създавам Бог, (скачайки върху окото, започва да прави купчина от боклуците) а Бог дал кал, и мой образ и подобие дал Бог, (слага счупено огледало върху купа) затова може би се получава най-безпомощният Бог на света, още не се родил, а вече старец, дядо Боже, няма си баба, няма си нищо, няма дори  в какво да вярва, жив да го ожали човек, съдбата си играе с Него като котка с мишка, (играе котка) побутва Го с лапичка да се поразмърда малко, да бяга в Америка от нея, та и тя да Го гони нагоре-надолу из Америка, само и само да има движение, прогрес да има, но моят Бог надхитря съдбата като се преструва на умрял и си гледа живота в България, макар че като седне пред застланата с вестник маса Му става мъчно, яденето не Му спори, парите не стигат и за тото, няма баба, която да обожава,  всички са го забравили, ако някой Му се моли за нещо, то ще е да свърши някоя работа, не онази работа, (изритва окото, разопакова кутията, от която изважда сгъната надуваема секс-кукла, едва сега става ясно, че през цялото време той е говорил на тази кукла) нямаш ли баба, която да обожаваш, никакъв Бог не става от тебе, никакво чудо не си в състояние да направиш, и ти е тежко и горко, денят ти е един безкраен работен ден, ден - ден след ден, година след година, живот след живот, (събува си панталона) профсъюзите се правят, че не забелязват нарушените трудови права на моя Бог, винаги са били подкупни, мамицата им, още не е назрял моментът за стачка, казват Му, а за пенсия нямаш стаж, то ако имаш баба, която да обожаваш, няма да чувстваш умора, ама като нямаш, започваш да мислиш за почивка, гледаш да откъснеш от деня малко нощ, колкото да мигнеш, наистина, съвсем обикновена нощ си откъсваш,  нищо не е в сравнение със съвременната нощ -  алкохол, секс, убийства, телевизия - но важното е да разбиеш монопола на вечността и от тук нататък тя да е само едно разпадащо се на парцали време, парцали за живот, парцали за смърт, но все пак не е като да си абсолютно гол, нали, чакай да ти пусна нещо друго (пуска музика, продължава да разгъва бавно секс-куклата, която се оказва два-три пъти по-голяма от него), чуваш ли есента как потъва в океана, как рисува фалшиво око върху опашката на рибата, не че красотата ще спаси рибата от въдицата, ами какво друго да прави есента, да събира зимнина в хралупата си, картофи, боб, лук и кисели краставички, или да тръгне от търговец на търговец, извинявайте, предлагам тук едно есенно пейзажче, ако проявявате интерес, тя жена ми е по пейзажите, вика търговецът, но дай да го видим колко струва, м-м, това ли е, къде е подписът, не е лошо, обаче тия листа не ми харесват, дафинов лист нямаш ли, че аз обичам дафинов лист, виж, ако го пооправиш, може да говорим и за цена, да, ще говорим за цена, защото цената е включена  в кръговрата, не плащам ли с дафинови листа за нови боички, ще си остана горда, но ненужна есен, в страни от края на света, забита като ръждив пирон в пясъка, и (гледа в стената) това дърво, с извинение за поетичния израз, утре ще бъде мъртво, без да е било красиво, макар че на мравките, които търчат по него, хич не им пука дали е красиво или грозно, че какво да ни пука какво е дървото, както казва Дън Сяо Пин, няма значение каква е котката, важното е да лови мишки, в смисъл дървото да ражда всичко за бита, клечки и червеи за всеки вкус, да си прокараме ние пътища по него, които да не зарастват с години, и да си носим по-бързо товарите от точка А до точка В, защото животът е кратък, и колкото повече товари пренесеш, това ще ти остане, виж какво, има начин да се излъже живота, благородна лъжа, нали разбираш, пишеш примерно, (чертае по стената) че днес си навъртял 5 курса от точка А до точка В, а си правиш още 10 курса от точка С до точка D, които са разположени между точка А и точка В и животът нищо не може да ти каже, той си мисли, че те е забил между точки А и В, а ти го изпързаляш като се движиш между точки С и D, и не си повече някаква си там нищожна мравка, която премята някаква си там нищожна сламчица, ти премяташ самия живот, и ти е кеф, защото кефът от живота е в премятането на живота, (на куклата) честно казано и аз съм имал две гаджета едновременно, тялом съм при едната, духом - при другата, какво става, пита ме тялом едната, не знам, нещо съм изморен, отговарям духом на другата, та това е то любовният триъгълник, миличка, колко мастило изписаха за него и още не са го оправили, те, да ти кажа, май не искат да го оправят, че защо им е да го оправят, като и така могат да си цицат от него, я книжле, я пиеска, я филмче, все по нещо капе, тогава защо искате да правите от триъгълника окръжност, питам ги аз, за да си имаме идеал, викат, глупости, (забелязва, че куклата е по-голяма от леглото, разравя с крака боклуците, търси й място на пода) от триъгълника окръжност могат да направят само азиатците, на нас ни е малък градусът, ние от всички ъгли на любовния триъгълник да сберем най-много 180 градуса, а онези не си знаят градуса, онези не мерят с ъгломер, а на око, затова окото им е все присвито, все нещо мери, все нещо преценява, да не им попадаш на такива в окото, то не можеш и да попаднеш, ама такава е думата, защото азиатското око е едва открехнато, отваря го пенсионерката от осмия етаж, горе придържа вратата със синджир, долу с джапанка, не е ококорено като твоето европейско око, през което азиатците спокойно си влизат в тебе и си правят снимки за спомен, ей тук съм в сърцето на Европа, ей тук съм в дебелото й черво, не е тънко черво като нашето, абе  не ти ли говорих за едно трето око на снежния човек, говорих ти, ами тогава какво ти говоря, (разгъва куклата на пода, започва да я надува с уста) изглеждаш много духовна, честно ти казвам, духовността или я имаш, или я нямаш, насила духовен не се става, някои опитват с учене, стават доктори, професори, свирят на пиано, но..., добре, тогава ще ти пусна нещо друго (пуска класическа музика, заслушва се) харесва ли ти, ама честно, харесва ти, обаче не ти харесва, защото това някога може и да е било музика, но днес е опитомена домашна котка, която ти се търка в краката като лък на контрабас и мърка, ега ти тъпото сравнение, покривайки те целия с миризливите си косми, и ти идва да я изриташ, но не просто да я ритнеш, (изправя се пред касетофона) а да се засилиш от 5-6 метра и с бомбастичен прав удар да я забиеш в горния ляв ъгъл на прозореца, и на повторението да се види как плуват стъкалца из въздуха, мрежата за комари се издува като гърда на Памела Андерсън преди да си махне силикона, стадионът реве, пали вестници, не си рекъл, не  си ги повел на факелно шествие, имаше малцинства - няма малцинства, (изживява триумфа) но ти не я изритваш, защото си културен, на видно място в библиотеката си държиш Библията, обичаш животните и се страхуваш, че ако се отнасяш невъзпитано с тях, баба Бардо ще те прибере в големия си чувал, и тая музика продължава да се скубе в краката ти, (връща се при куклата, продължава да я надува) гледала ли си “Котките”, аз по-тъпо представление  на Бродуей не съм гледал, тая мърша (сочи касетофона), дето ми се е качила на главата, е като отвързана тигрица в сравнение с Бродуейските котки, ония изглеждат правени в заводите “Барби” от вдетенени бабички, имат кожи от норка, кучешки зъби от металокерамика и така миришат на унисекс парфюмите на Келвин Клайн, че не можеш да разбереш откъде ще те подмокрят, дипломатите от ООН гледат тия котки с 30  процента намаление, защото е установено, че гледането на котки заздравява световния мир, и да не им излиза толкова скъп мирът, им ги пускат с намеление, всъщност не може все някой да не плаща за този мир, нали миличка, някой е пресметнал, че ще печели по-малко от войната и доплаща билетите за котешкия мир, със спестените пари дипломатите могат да си купуват “Ню Йорк Таймс” и да си го прелистват с делови вид, докато чакат някой да ги купи на борсата за шпиони, макар че след фалита на големите играчи ООН не е вече същата борса, но все още е жива и се радва на добро храносмилане, изяжда по няколко тона хартия на ден, без затруднения ги отделя на определените за това места, където хартията се рециклира и захранва ООН, както на космическата станция “Мир” съветските, а по късно и руските космонавти пиеха рециклираната си пикня, разликата е, че без пикня съветският космонавт може да издържи 30 дни, руският - 3, но ООН без хартия ще се разпадне на втория час и ще настъпят такива световни катаклизми, пред които предсказанията на Нострадамус ще избледнеят, народите ще си кажат ние толкова много му вярвахме, такива надежди му възлагахме на тоя Нострадамус, но и той излезе кьорфишек работа, не можа да надскочи ограничеността на провинциализма, повече от носа си не видя, две-три пубертетни пъпки, това му беше цялото предсказание, а това, че носът на човечеството ще окапе, изобщо не го е и сънувал, но това ще ни е за урок, повече на никакви нострадамуси не се връзваме, равенство, братство, свобода, преместване на по-добра работа и среща с красиво създание по вечерно време да ни предричат, не им вярваме, долу Нострадамус и неговата клика, съд за виновниците, кол за главите им, та исках да кажа, че ООН не е като мелницата на село, горе пускаш жито, долу пада брашно, от време на време прибягва мишленце, погледнеш ли се в огледалото - виждаш добрия бял клоун, а долу, където излиза смляната хартия на ООН, си оставаш черен балкански негър, от страх да не се видиш в огледалото, го облепяш с голи мадами, мис Януари, мис Февруари..., да ти падне и Мадона - за повече не мечтаеш, та затова аз харесвам чалгата, (пее) “ла-ла-ла, имаш ли пари - хубави жени, нямаш ли пари - стари бабички, ла-ла-ла”, защото е дива и първична като негърски там-тами, и не ти се скубе в краката, а ти събужда първичния инстинкт за ловене на мишки, ох-ох, (надува куклата все по настървено, но тя не се надува) вдигни ги тези крака де..., (пляска я по гърдите) защо си се отпуснала такава (оглежда куклата), я горе главата, и не ме гледай така виновно де, какво като не си Памела Андерсън, а си обикновен човек - голяма работа, случва се на всеки, то живот без проблеми няма, дори великият Микеланжело е имал, с извинение, разстройство, вероятно от развалено яйце и, с извинение..., така че..., или какво, от времето ли си отчаяна, да, цък-цък-цък-цък времето си върви, но това не е твой проблем, а на руската аристокрация, прочети Чехов, ако не ми вярваш, не става въпрос за нов прочит на Чехов - да ходиш до Министерство на културата и да им обясняваш какъв прочит на Чехов искаш да направиш, а те да ти казват, че пари за култура няма, парите едва стигат за тях, за да ти казват, че пари за култура няма, но защо не се обърнеш към Макдоналдс, те понякога дават, особено ако проектът ти предвижда бързо четене на Чехов, късите разкази, с чудни картофки и голяма кока-кола, а ако включиш в проекта си и системата McDrive, можеш да хванеш за спонсори и Форд, но това e една идея, която Министерство на културата дава само на тебе, защото си му симпатична и иска да ти помогне да прочетеш Чехов, нали затова е Министерство на културата, но тук не става въпрос за Министерството на културата, а за стария прочит на Чехов, онзи от “Библиотека за ученика”, на който Чехов те гледа от корицата с мустаци от химикалка, извити нагоре като мустаците на Салвадор Дали, а учителката пита кой не внимава в час, но за Салвадор Дали  ще ти разказвам друг път, и за жена му, рускинята, особено за нея ще ти разказвам друг път, ама бил гениален, затова се оженил за рускиня, а Чехов какъв е, защо не се е оженил за рускиня, дори за испанка не се е оженил човекът, не си е казал Дали си взе рускиня, аз пък ще си взема испанка, точно в този стар прочит на Чехов аристокрацията се лута като муха без глава и вика леле-мале, какво правим ние, нищо не правим, затова ти казвам, че проблемът цък-цък-цък-цък годините си вървят, не е твой проблем, защото ти не си муха без глава, твоята глава е все още на раменете и ти можеш да кацнеш без да се луташ на летище Хийтроу, летището е добре осветено, вижда се от 10 мили, няма нужда да питаш командната кула къде е, бачо, летище Хийтроу, или пък можеш да си кацнеш върху някоя диня, проблемът с дините е, че и да се научиш да разпознаваш кои са узрели, не се научаваш да разпознаваш кои са сладки, но какво да се прави, това е животът, както вече ти обясних, решиш един проблем, на негово място се появяват три, кой от кой по страшен, другите два проблема с дините са, че динята може да се окаже сладка, но презряла и че динята може да се окаже тиква, знаеш ли, има тикви и тикви, хубавата тиква се познава по това, че я изяжда свинята, ако преди това успееш да извадиш семките й - хубаво, изпичаш ги във фурната, напълваш джобовете, тръгваш инстинктивно на изток, както рибите инстинктивно тръгват да хвърлят хайвера си, разтваряш крака на мегдана като електрически стълб, от тези дървените, дето миришат на смола, на гара, изпращане на войници и на сън, с едната ръка чешеш чатала си, с другата хвърляш семки в устата и плюеш в кръг, цък-цък-цък-цък, докато не започнеш да потъваш в камарата от люшпуни, бавно, много бавно, като героиня на Бекет, цък-цък-цък-цък, но в това време женските вече са те забелязали и са ти дали знак, че от всичко на света най-обичат тиквени семки, чакай малко, (донася чувалче със семки, започва да ги бели и пъха с много любов в устата на куклата), снощи бях на едно гости, имаше фъстъчки на масата, ще те заведа и тебе на едно гости, няма да те крия тук от хората я, ще те представя пред обществото, обществото много ще се зарадва на кукличка като тебе, но ще си облечеш нещичко, нали, щото обществото се радва като си представя кукличката гола, без бикини, само белотата на венериния й хълм да издава, че ходи на плаж по бански, ти си красива отдолу и трябва да умееш да го показваш, има жени - излети като капка, влюбваш се в тях от пръв поглед, а отдолу - грозни, как да им обясниш защо не искаш да се срещнете отново, а ти си омайваща като огън, колкото повече те гледам, толкова повече разбирам защо прекрасното е срамно..., та седи си обществото около масата, щото без маса няма общество, нали, похапва си фъстъчки, (замята куклата с ризата си) запознайте се, това е Ани, (променя гласа си, представяйки различните участници в сцената, продължавайки да храни куклата) обществото веднага оценява новата путка и започва да отделя лиги, но се прави на английско общество, радваме се да се запознаем, какъв хубав ден, играете ли голф, защо не си вземете фъстъчки, те, китайците са големи майстори на фъстъците, а едни приятели се върнаха от Испания, абе вековна цивилизация, гледали ли сте “Последният император”, обаче съдържат много калории, ако изядеш сто грама фъстъци, все едно, че си изяла едно пиле, а пиле с фъстъци яли ли сте, а, пиле по императорски ли, дали е по императорски - не знам, но е да си оближеш клечките, ха-ха-ха, фъстъците са хубаво мезе за уиски, кой ще пие бира, един, двама, госпожицата не иска ли една биричка, обществото вече протяга лапи към тебе, абе знаете ли вица за двете блондинки, дето си говорят ли, който го знае да си мълчи, ето и биричката пристига-ааа, кой искаше бира, и какво двете лесбийки, ама те всички го знаят, а вие с какво се занимавате, опипва те все още с поглед обществото, в Испания било много евтино, разбира се, ако не си претенциозен, я увелечете телевизора да чуем спорта, къде е дистационното, тук беше, но моята някъде го е подредила, вика вожда на обществото, за да ти даде да разбереш колко много презира жена си, къде е дистанционното, но жена му не го чува, сигурно е в кухнята, абе казах й дистанционното да не пипа, да не съм й казал, разбирам, но й казах, едно време нямаше дистанционни, нека си говорим на ти, предлага ти обществото, скъсявайки все повече обръча около тебе, какви ти дистанционнни, то телевизори нямаше, ха-ха-ха, аз помня като се появи в махалата първият телевизор, викат и над цяла Испания едно синьо небе, а земетресението помните ли го, аз бях в кухнята, тъкмо бяхме вечеряли, и гледам - срещу мене вратата на горното шкафче се отваря сама, в нашата кухня имаме долу шкафчета и горе, долу са ми тенджерите, тавите, по-едрите неща, пък горе си държа стъкларията и порцелана, но съм си ги подредила: в едното шкафче стъкларията, в другото - порцелана, в третото си държа подправките, сол, захар, дафинов лист, бахар, чер пипер, и се отваря точно вратата на подправките, обаче аз още не мога да го осъзная, нали разбирате, все пак ми е първо земетресение, ха-ха-ха, не е смешно, (сваля й ризата) обществото вече те е съблякло, гледай, ега ти катастрофата, абе къде е това, Монте Карло, не е Монте Карло, това е или Монца или Унгароринг, аз съм ходила в Унгария, но изглежда, че Унгария не е Испания,  гледай сега повторението, много пари играят в тая Формула, това от мене да го знаете, не разбрах вие с какво се занимавате, (целува задъхано куклата) и вратичката на горното шкафче се отваря сама, чудна работа, едва сега си задавам въпроса защо не се отвориха вратичките на другите две шкафчета, на долните - разбирам, те са по-долу, при земетресение колкото по-горе, толкова е по-голяма амплитудата, така учените го обясняват, (смуче гърдите й), тихо да чуем времето, на мойта ще й откъсна тъпата кратуна, къде го е завряла това дистанционно и какво прави сега в кухнята, (грабва помпата на велосипеда и започва да помпи куклата) обаче фъстъчките са чудесни, най-доброто мезе за уиски са фъстъците, ей, вижте, в Париж е 4 градуса, в Париж е хубаво през лятото, през лятото е топло, така е, друго си е през лятото, аз никога не купувам печени фъстъци, винаги си купувам непечени фъстъци и си ги пека вкъщи, сложа си ги във фурната и докато това-онова - те стават, фъстъците са хубави топли,  искаш ли още биричка, (завира помпата в друга дупка на куклата) аз съм инженер, но отворих фирма за търговия, че само с една инженерска заплата... - ха-ха-ха, обадих се да дойде един приятел, знае най-малко хиляда вица, ще ви попикае от смях, каза, че ако има възможност, ще дойде, че те много го канят, на мене колко вицове са ми разказвали - нищо не помня, хайде сега, само на тебе са разказвали, ние като сме по-възрастнички - какво..., (опитва със зъби и нокти да разкъса куклата) между другото днес бях на екстрасенс, тю да му се не види, намокрихме малко покривката, сол, сол, посипете мястото със сол, сол се слага на мазно, бирата се пере,  абе на някого му се пие много бира, но кой ли е, май е госпожицата, ха-ха-ха, (пъха от разпръснатите наоколо боклуци в куклата - целият бог, който си беше създал) и той ми предсказа, че ще спечеля от тотото, тихо, че започва филмът, абе моичката още ли е в кухнята, ако не й отсека главичката като на кокошка, къде го е завряла това дистанционно, значи ще го намеря и ще й го..., хайде да не казвам къде, че тук има дами, ха-ха-ха, обаче ще й отрежа главата и ще ви я сервирам на масата, ха-ха-ха, каза ми всички числа, по реда на изтеглянето ми ги каза човекът, филмът изглежда хубав, абе тоя артист не участваше ли и в един друг филм с една артистка, (навлиза постепенно в куклата) е, беше ми много приятно, чакайте бе, къде тръгнахте, е, видяхме се - стига за днес, стойте бе, сега ще го намерим това дистанционно, има и кюфтета, аз на мойта..., къде ми е завряла пистолета, мамицата й, (излиза уплашен от куклата, прегръща я, гали я, целува я) не, няма да им те дам, миличка моя, няма да те дам на това нещастно общество, колкото и да ти се иска да му бъдеш полезна, има и друг начин човек да бъде щастлив, аз ще те направя щастлива, само ме слушай какво ти казвам и ще бъдеш щастлива, нищо друго не се иска от тебе, ще си кажеш брей, веднъж и на мене да се случи, трябва само до 24 часа да разкажеш чутото на 12 души, не го ли разкажеш, ще си кажеш мама му стара, защо все на мене се случва, (започва да почиства куклата от нахвърляното в нея) ще започнеш да вярваш, че има съдба, че нещата не зависят от тебе, ще се отдадеш на течението да те носи като плюнка, изцвъкана между слонските зъби на някой пъпчив пубертет от моста Ержибет в Будапеща, (изважда от куклата малка кукличка, оглежда я) какво е пък това, някаква дума (изхвърля кукличката) утре ще се запиташ защо ходя на работа, вдруги ден няма да отидеш, следващата седмица вече няма да знаеш неделя ли е днес, четвъртък ли е, голяма работа като свършила пастата за зъби, голяма работа като свършила тоалетната хартия, (изважда от куклата някакъв боклук, оглежда го) а, това е от Бога..., (връща го обратно в куклата) и на оная кучка изобщо няма да й дадеш да разбере, ще започнеш да пресичаш улиците където ти скимне и я успееш да чуеш, че съвременната медицина е безсилна, я не, ако разбира се преди това не те е смазал онзи грък (отрязва парче от дупето на куклата) сега ще вземем едно  парченце от дупенцето ще го залепим на лицето, че лицето е по-важно от дупето, онзи грък дето подпира балкона на Първа балканска банка, колко пъти вече му пада главата, по новините съобщиха, че от банката вече са намерили тел и са завързали главата за корема му, коремът бил най-здравото място на гърка, може да ти яде и пие до сутринта, а жена му да коленичи в краката му и да чупи чинии, (оглежда куклата) глупости - дупето е по важно от лицето, (залепва обратно отрязането парче върху дупето на куклата) един приятел имаше възможност да се ожени за гъркиня, но вика грозничка е, и си взе една хубавичка, хубавичка, но чупи чиниите в главата му, така че човек винаги е изправен пред избор, и този избор винаги е жесток, (проверява как е залепена куклата в леген с вода) издишаш..., много дупки..., но те и преди уж я бяха завързали тая гръцка глава, пък ромите откраднаха телта, така че нищо не се знае, най-добре е да не рискуваш, а веднага да разкажеш това, което ти казвам, на 12 души, Аристотел Онасис, един от най-богатите хора на света, като чул тая история, решил до 24 часа да я разкаже пред борда на директорите, за късмет те били точно 12 души, Онасис бил 13-ият, обаче го завъртяла шайбата, а туй, а онуй, (продължава да се чуди какво да прави с дупките на куклата) коя да залепим, коя да оставим, а, Онасис забравил  да свика борд и оставил жена си вдовица, жена му отишла при първата си приятелка Христинка и й казала Хриси, ти си ми първа приятелка, ти можеш да ми кажеш защо все на мене ми се случва, тъй като вече била вдовица и от президента Кенеди, (залепва задния отвор на куклата, проверява я в легена с вода) всички нещастия на фамилията Кенеди и смъртта на принцеса Даяна, всичко, всичко идва от стария Кенеди, който решил да предизвика съдбата, като преразкаже  това, което ти казвам, само на 11 души, колко го молила братовчедка му Каролин да й каже каквото има и на нея, но старият Кенеди предишния ден бил спечелил 300 долара от конни надбягвания и решил, че вече държи господа за шлифера, (залепва предния отвор на куклата), човек е девствен докатопроговори, (проверява куклата в легена с вода) проговори ли - става абсолютна курва..., та така, един инженер от екипа на Ферари разказал всичко това на Кеконен, който се състезавал за Хонда  минута преди да започне 24 часовото състезание на пистата в Дейтона, като от Ферари си правели сметката, че така ще вържат победата си в кърпа, в тия състезания моралът е на втори план, братче, няма баща, няма майка, и наистина, борбата започнала, обиколките се въртели една след друга, а нашият Кеконен бил все последен, влачил се като свински черва по пистата Дейтона, разбираш ли, приятелката му, писателката Моника  Люински, закрила очи от срам, Кеконен натискал газта до дупка, но хондата пак не отлепяла, кюф-кюф-кюф, всеки момент можела да спре, или е карбуратор, или нещо токовете, мислил си 23 часа  Кеконен, едва в последния час загрял каква е работата, отбил в бокса, и докато 3 екипа по 4-има майстори сменили гумите му 32 пъти, той им предал дума по дума това послание и спечелил Голямата награда на Дейтона, слушай сега, ти си първият човек на който разказвам всичко това, защото искам да си щастлива, приятелко, и аз щях да съм щастлив, ако имах още 11 приятели, но... не ми стигат парите, (залепва и устата на куклата) и аз до вчера се пазих девствен, но вече се отворих и не мога да се спра, (проверява я в легена, остава доволен) не изпускаш... е, един проблем вече решихме, (простира куклата да съхне) сега... (забелязва небръснатото си лице в огледалото) да минем към следващия, (започва да се бръсне) значи, Бог направил от деня нощ, обаче не някаква си там обикновена нощ, а съвременна нощ - с алкохол, секс, убийства, телевизия и всички други екстри, лично Бог не си падал много по секса, веднъж опитал и не повторил, за Него по-важна били любовта и смъртта, но от Обществото на народите Го притиснали - ако не правим секс, няма да ти се размножаваме - и той - хъката-мъката, ама ще ми обещаете ли, че поне това ще правите с любов, пуснал им гювеч, след този компромис Бог нямал повече морални угризения и го ударил направо през просото - направил пари, къщи, коли, билбордове, едни ей такива сладки топки, като кюфтенца, вътре с  желе от разбити яйца и пудра захар, изобщо каквото може да си представи човек, (порязва се) ох!... интересно, че ме боли, а не пускам кръв..., всичко създал Бог, само дето забравил да създаде себе си, (взема едни малки гирички, започва да прави мускули, брои) 1... 2... 3... 4... 5... 6... 7... ох!... 8... 9... 10... 11... не... 12... 13... не, не мога повече да слушам числа... 14... 15... ще полудея... 16..., макар че от числата не би трябвало да се полудява, 17... 18... 19..., защото те са тук и не ми липсват... 20... полудява се от нещата, които ти липсват... 21... какво й пречи да вдигне телефона и да каже здрасти, как си... (на куклата) извинявай... 22... (оставя гирите, съблича се гол, къпе се в легена) виж, и аз изпускам мехурчета... голям съм простак, нали... (облича си халата) но е хубаво..., хубаво е, когато човек се е изкъпал, (отваря се прозорецът) първите крачки... с левия крак напред, после десният..., левият го следва на една крачка...,   (застава пред прозореца, диша дълбоко) отвориш си прозореца, божествено е!... абе той не си ли беше отворен... по-точно, в момента, в който се изкъпах, прозорецът се отвори... така че аз нямам никаква заслуга за отварянето на прозореца... никаква..., е да, не го отворих лично, но като си обличах хавлията създадох течение и той...,  или може би с волята на мисълта си, а... (започва да си прави сандвич със салам) не, не... нищо не съм постигнал сам... нищо... всичко ми се поднасяше наготово от съдбата.... когато си облякох хавлията, прозорецът вече се беше отворил, разбираш ли... не знам, просто съм отчаян, отчаянието е единствената ми надежда..., а имам чувството, че дори и отчаянието не е мое, а е нечие друго отчаяние.... как да ти го обясня?... да, няма смисъл..., но може би смисълът е в безсмислието, а?... ако бях по-умен сигурно щях да си кажа, че нещата, за които не мислиш дали имат смисъл, имат смисъл, но не съм толкова умен да си кажа такова нещо... ето, започнах да си говоря сам и веднага стана тъжно... и банално... монологът е смърт... или по-точно - води те към смъртта, дето се вика с нас лошо, без нас по-лошо, затова дай доколкото е възможно да водим някакъв диалог... може и глупости да си говорим, няма значение какво си говорим, значението е в това, че си говорим... кажи нещо, не ме оставяй сам..., аз няма какво да кажа..., няма, ето, няма... (държи сандвича в ръка) и аз ако млъкна, знаеш ли каква тишина ще настъпи, а, ушите ни ще се пръснат от тая тишина и ще се разхвърчат из космоса като... като... такова... Господи!... какво да ти кажа?... ще ти кажа, например, че най-обичам да се къпя..., защото хем се изкъпваш, хем се изпикаваш, нали... друго - какво да ти кажа?... аз съм добре, ти как си... да, най-лесно е да вдигнем ръце и се предадем на тишината, обаче не сме сигурни как тишината ще се отнесе към нас, ще ни убие ли, или ще ни третира като нейни пленници, в смисъл дали няма да ни измъчва като ни пуска телевизия без звук..., (поглежда куклата)  спиш ли..., не се ли страхуваш, че ще сънуваш кошмари... добре, спи, спи... аз такива неща съм виждал на сън, дето иначе как ще ги видя...,  спи, спи..., по-добре да спиш, отколкото да мълчиш... (продължава да държи сандвича в ръка, говори на себе си) а ти защо не искаш сандвич?... а?... знам, че ти е дошло до гуша от сандвичи, но това е положението, ни пари, ни време имам за нещо друго..., хайде, моля те, изяш и този, пък утре ще помисля за... може би за едно телешко варено?... а?... едно телешко варено ще ти дойде добре, нали?... хайде, лапни сега този сандвич, пък утре... какво, да не си решило да ми правиш гладна стачка?!... ужасно тяло си да знаеш, как ми се падна такова тяло?!... освен това не си яло само сандвичи - петнайсет години яде попара с мляко, за Великден - яйца и козунаци до изприщване, в ученическия стол - боб и зеле, в университета - ориз с нещо, и едва откакто започнах работа премина на сандвичи..., а лимоните и портокалите, когато си било болно, забравили ли?... антибиотици, витамин С, В-комплекс... така де, засрами се малко!... или искаш да те върна пак на село при попарата?!... а?... на село такъв сандвич със салам хората не могат да си го позволят и един път в годината, а ти го ядеш по три пъти на ден и пак си недоволно!... потрай малко, ще имаш и чорба от смесено месо по испански, и пържола по фламандски, и кнедли по тиролски, и пудинг по английски - моли се само да влезеш в рая, докато си живо... хайде, изяж го този пусти сандвич, моля те!... хапни го и тя, като се събуди, ще ти се порадва, ще те погали, ще те пообича малко... хайде де!... не искаш..., ти нямаш нужда от любов, ти имаш нужда само от кюфтета!... в такъв случай, значи... нас нищо не ни свързва... в такъв случай, значи, е по-добре да се разделим... така ли?... разбира се, аз предчувствах, че няма да я караме дълго заедно, но все пак... и то заради един сандвич... глупаво е някак си, нали?... по друг начин си го представях... - в окопа, за родината, или пред взвода за разстрел, за светлите идеали на човечеството, по бяла риза, без вратовръзка, само с една червена превръзка на очите, някакво копринено шалче, може да бъде и на бели точици, или пък на сцената, по средата на най-важната реплика, “Белгуев, подай ми меча”..., за съжаление, нещата не зависят от мене, а от тебе... ами... ами тогава... като не искаш ти, ще го изям аз... (набутва сандвича в устата си) видя ли, че няма нищо страшно... (прилошава му, надвесва се над легена) или е от хляба, или е от салама...., а най-вероятно и двете...., нещата са свързани - изключено е дрехите и обувките ми, да са менте, а хлябът и саламът да не са... (опитва се да повърне) то циглите на къщата се разтвориха като хапчета... те пък хапчетата, са неразтворими като копчета.... то пък копчетата се разтварят като захар.... то пък захарта се втърдява като гипс.... то пък гипсът...  (опитва се да повърне) може да е от музиката..., или думите, които слушам са развалени, (опитва се да повърне) откога ги държа в корема си... (повръща) ох, колкото повече повръщам, повече ми се повръща... (забелязва отново куклата) ей, какво ти е?... защо плачеш?... (започва да я надува с уста) извинявай за... (сочи легена) но не зависеше от мене... (изтрива й сълзите) котките ли те събудиха?... те... се гонят... се обичат защото е пролет..., но пролетта няма да продължава вечно... (изтрива й сълзите) ще дойде лято, ще се стоплим, ще си пуснем вентилаторчето, бр-рррр, (продължава да я надува) ще си отворим двете бирички, стоим си пред прозорчето, пием си биричките и си гледаме небето как почервенява, а представяш ли си, може да дойде и есен... тук имаш една прашинка... дори и зима може да дойде...  добре, ще правим любов..., знам, че си тук, за да правим любов... (съсредоточава се в надуването на куклата, брои въздуха, който издишва в нея) 1... 2... 3... 4... 5... 6... 7... 8... 9... пак се появиха тези числа... 10... 11... не... 12... 13... не, не мога повече да слушам числа... 14... 15... ще полудея... 16..., макар че от числата не би трябвало да се полудява, 17... 18... 19..., защото те са тук и не ми липсват... 20... полудява се от нещата, които ти липсват... 21... нямаше да правя любов с тебе, ако те обичах, разбираш ли... какво й пречи да вдигне телефона и да каже здрасти, как си... (на куклата) извинявай... (пъхва й маркуча на компресора, гигантската кукла се издува заплашително пред очите му, Б. изважда уплашен маркуча и продължава да я надува с уста) господи!... 1... 2... 3... 4... 5... 6... (куклата затиска Б., той умира)

                                                                                  
ТОЧКА