Иван Кулеков
ЕДИН БЪЛГАРСКИ ВИЦ

Рисунки: Анри Кулев

Значи, един мъж се завръща от командировка по-рано и заварва жена си, която е безработна,  в спалнята на съседа…  
Тук отварям скоба. Мъжът на безработната две години също бил безработен, обаче случайно срещнал на улицата бившия си колега  Маринов. Маринов бил учител по физическо, а нашият – по философия, и въпреки битуващата в масовото съзнание борба между физическото и духовното, учителят по физическо и учителят по философия не били във вечен конфликт, а в приятелски отношения. И затова като се срещнали и оплакали от живота, Маринов рекъл абе, Стойчев, защо не дойдеш на работа при мене, ще ходиш често в командировки...Та затова нашият се връща от командировка по-рано, отколкото го очаква жена му... Ха-ха-ха! И я сбарва в спалнята на съседа... Хи-хи-хи!
Сигурно се питате защо в спалнята на съседа, а не в собствената си спалня. И как така човекът влиза в дома на съседа, не е ли той заключен с две брави, няма ли решетки на прозорците, за да могат съседите необезпокоявани да си се любят със съседките, пък който когато си иска, тогава да си се връща от командировка. Ама, разбира се, че  има две секретни брави, има и решетки на прозорците, тъй като  апартамент 25 е обиран два пъти. Първият път задигат само телевизора. Съседите навремето го купуват като спестяват от храната и лекарствата за свекървата, така че този телевизор е заплатен с човешки живот и когато лошите го открадват, съседката тайно се радва, че нищо повече няма да й напомня за свекървата. Един ден тя вика на мъжа си ако искаш да сложим още една брава и решетки на прозорците, обаче мъжът  й вика като съберем пари, но има предвид нещо друго.

Съседът много обича да чете за войни, Първата и Втората война ги знае наизуст, с нетърпение очаква да прочете нещо и за Третата, дълго време новините обещават, че войната ще избухне при първа възможност, обаче изведнъж едната свръхсила нещо се спаружва и нещата около Третата  се отлагат за неопределено време. Та, от самата история и от мемоарите на великите пълководци съседът знае, че два снаряда на едно място не падат и войниците от двете страни на фронтовата линия, които са готови да умрат за мира, с нетърпение чакат да падне някъде снаряд, по възможност по-близо до тях и те да се приютят в изкопаната яма. Да изпушат по един тютюн и да напишат писмо до любимата, в смисъл Мила, ето днес намерих малко свободно време и реших да ти драсна два-три реда. Аз съм добре, при нас времето е хубаво. Е, в следобедните часове прикапва, но то не може без нищо, война е. Аз ям редовно - кога каквото дадат. Дори мисля, че малко съм наддал, но ти няма да ми забелязваш. Друго какво да ти пиша. Тук един боен другар казва, че на фронта смъртта обикаля като проститутка, красива, нежна и величествена, само по едни бели чорапки, като ученичка в час по физическо, трудно мъж може да й устои,

пък и на фронта мъжете живеем с чувството, че не сме виждали смърт откакто сме се родили и тя само като ни погледне, краката ни се подкосяват, обаче аз, Мила, не съм като другите - да си харча парите, за да потушавам животинската си страст, аз спестявам да си купим стенен часовник с фосфоресциращ циферблат, един ден, когато някой от нас стане през нощта по малка нужда и другият го попита в просъница колко е часът, някой от нас да може да му отговори без да пали лампата три без четири е, спи, спи, та затова на мене смъртта не ми напомня, че животът е кратък, а ми напомня на стая без фосфоресциращ часовник.
Изпращам ти и една снимка.

Ликът ми скромен
имай го за спомен.
Ако ли не -
скъсай го на две.

Та, съседът казва на жена си като съберем пари, но има предвид, че както два снаряда не падат на едно и също място, така и крадците не обират два пъти един и същи апартамент и няма защо да се слага втора брава и решетки на прозорците. Така апартамент 25 се превръща в най-сигурното място в блок 332 и съседите, каквото имат за крадене, го оставят на съхранение

в апартамент 25 – телевизори, хладилници, хляб, кисело мляко, яйца, брашно и бакпулвер. Всичко това се замесва и се оставя да бухне. След това се пече на бавен огън. (За електрически печки -  на “2”.) Добре, ама през 20-ви век човекът се оказва нещо повече от прост снаряд и хората започват да крадат там, където вече са крали. Апартамент 25 отново е обран, съседът проклина историята и за да й отмъсти, престава да очаква третата световна война, а си слага втора секретна брава и решетки на прозорците. С други думи, отговорът на въпросите не е ли заключен домът на съседите с две брави и няма ли решетки на прозорците е “да”. А съседът влиза в него и заварва жена си в спалнята, защото има ключове и за двете му секретни брави. Освен това трябва да се знае, че целият блок има ключове от апартамент 25, за да може блокът по всяко време да си взема от нещата за крадене, а не да чака апартамент 25 да се върне по никое време и да му отключи. Което в края на краищата туря и точка на кражбите, тъй като е малко неудобно да крадеш от нещо, за което имаш дубликат.  А самият съсед освен ключове за апартамент 25 има и

втори комплект ключове за същия апартамент, които получава от съседката. Като тръгва в командировка, тя му казва и ако се върнеш по-рано, ела направо у нас, мъжът ми ще е в командировка цяла седмица. Затварям скобата.
Това е всичко, що се отнася до началото на вица. Има една малка подробност – преди мъжът да се върне внезапно от командировка и да завари жена си в спалнята на съседа, хи-хи-хи, той минава през цветарския магазин да купи три червени рози.
- За коя са розите, мой корасоле - пита продавачката, която живее в един аржентински сериал – за красивата или за грозната?
Този нетактичен въпрос би учудил  някого около брега на Темза. По долното течение на  Дунав, обаче, където водата тече по-често кървава, отколкото кална, всички въпроси звучат като вятър в запалена къща, в смисъл - най-естествено. И още много кръв и кал трябва да изтече, докато по долното течение на Дунав човекът престане да бъде общонародна собственост.

(Общонародна собственост означава, че между твоя и моя имот може да има стобор, Берлинска стена, бодлива тел, високо напрежение, минно поле, ров с крокодили и граница с граничари, но между тебе и мене няма никаква дистанция.) Или, както още по-ясно е казано в песента на една свинска русалка (има 12 цицки) от плаващия по долното течение на река Дунав ресторант:
„Ти си на всички, ти си мой
И мен за бройка не ме брой.”
За да се скрият от хората, много хора напуска долното течение на река Дунав и отлитат към долното течение на река Хъдзън, където хвърлят хайвера си. Там дувари между имотите няма, всички врати са отворени, дори прозорците не знаят какво е перде, но от човек до човека разстоянието е колкото до Луната и обратно и никой не може да го премине без помощта на НАСА.

Продавачката тълкува това като откровена изповед и на свой ред споделя на мъжа, че и тя си има съпруг и любовник. С любовника се среща пред Паметника на победата над Германия с 2:1, а със съпруга си - пред 23-ти публичен дом, тъй като човекът е инженер по селскостопански машини и се възбужда като си представя, че жена му е проститутка. Но как поне единият от тия дърти кочове не се сети веднъж да й поднесе цветя - споделя жената - те какво си мислят, че след като прекарва живота си в тази цветарница като мъртвец в ковчег, не е жена и не се нуждае от карамфили, това ли си мислят, а, кажи ми, мой корасоле... На мъжа му се приисква да купи на продавачката три карамфила, но си представя как тя ги препродава на следващия си клиент и желанието му се изпарява.

Още повече, че като бивш философ изобщо не харесва сравнението на цветарницата с ковчег – цветарницата е символ на вечния стремеж към красота, докато ковчегът, откъдето и да го погледнеш, олицетворява смъртта, която е нещо абсолютно преходно – днес си мъртъв, утре те няма. Продавачката обаче е върл екстрасенс, когато е на 12 години в час по физическо пада на главата си от една шведска стена и оттогава започва да чете философски мисли. Мисълта на мъжа, че има някаква разлика между цветарница и ковчег просто я вбесява и тя решава да му отмъсти жестоко. И му казва преди два часа жена ти, прибирайки се в блока, мина от тук и подскачаше като волна пеперуда - тъй аз подскачам, когато отивам да изневерявам на съпруга си. Стойчев веднага се олюлява. Целият живот преминава пред очите му като на филмова лента. (По-късно ще се върна на този филм.) А бедната и затова злобна цветарка му нанася и втори удар като казва:

- А преди жена ти, два пъти по-подскачаща видях да излиза от блока и любимата ти съседка. Така аз подскачам, когато отивам да изневерявам на любовника си с друг любовник.
А ето и филма, който преминава пред очите на Стойчев: Малкият Стойчев е все още сперматозоид, измъчван от полов нагон. Освен жени в главата му има само бръмбари.
Надпис:  11.09 часа.  Далас, Тексас.
По улицата с бясна скорост препуска камион-цистерна. Кабината на камиона. Шофьорът, загорял мъжага на средна възраст, върти копчето на радиото, търси нещо за душата. Зад него – мис Плейбой 1968 година.

В едър план – носът на шофьора. Покрит е с множество черни точки, които плачат за изстискване. Внезапно носът се показва през отворения прозорец и се изсеква. В огледалото за обратно виждане се появява полицейска кола и надува сирената. Предната лява гума на камиона. Цистерната, върху която черно на бяло е написано: „Сперматозоиди”.

Надпис: 11.11 часа. София, България.
- Как си?
- Абе, горе-долу. А ти?
- И аз.
- И какво правиш?
- Карам я някак си. А ти?
- И аз.
- Това е най-ценното!
- Разбира се!
- А иначе?- Какво да ти кажа. А ти?...

Надпис: 10 години по-късно.
Шофьорът на камиона-цистерна излиза от затвора.
Надпис: 11.09 часа.  Далас, Тексас.
Камионът-цистерна тръгва бавно след шофьора си. Шофьорът свива в първата пряка, камионът – след него. (И глей екшън!) Шофьорът спира, изважда от джоба на панталона си носна кърпичка и шумно се издухва в нея. (Демонстрира, че повече не е от лошите и ще спазва закона.) След което, още по-демонстративно, прибира носната кърпичка в джоба си. Камионът спира до шофьора си и отваря врата. (Автоматично.) Шофьорът известно време се колебае, па изведнъж скача в кабината и натиска газта. В едър план – кракът върху педала. Предната лява гума. Капки пот по челото на мъжа. Прозорецът потъва бавно във вратата на кабината. В едър план – носът на шофьора. Все едно, че е бил на козметичка - в затвора са го изстискали като паста за зъби.

Внезапно носът се показва през отворения прозорец, извиква колкото му глас държи Fuck off! и се изсеква. (Майната им на вашите шибани закони, моят закон е свободата! Човекът - това е един волен ездач! Горд планински връх в Хималаите с осем букви! Сокол пиле!) В огледалото за обратно виждане се появява полицейска кола и надува сирената. (Идеята тук е, че никога няма да избягаш от закона, който забранява на американеца да си подава носа. Идеята е малко тъпичка, тъй като е предназначена за масовия зрител.)

Надпис: 100 години по-късно.

Надпис: 11.11 часа. София, България.
Кръстопът.
Пред неработещия светофар двата български сперматозоида, вече съвсем сбръчкани и сбабичасани, продължават да си говорят:
- Кажи ми само, все тъй ли ще я караме?
- Големи идиоти, братче.

- Имам чувството, че...
- Прав си.
- Ох!
- Абе, да сме живи и здрави да видим...
- Това е най-ценното.
- Ох, не знам. Ти как си?
Край.

Сега да се върнем към началото на вица, защото началото няма нищо общо с края. И освен това е страшно  смешно, хи-хи-хи!...

Значи, един мъж се връща ненадейно от командировка.
И к‘во да види – жена му в леглото на съседа. Гола като пиле на грил. Майтап!
Мъжът успява само да каже:
- А!

Че като скача оная ми ти жена:
- А когато преди 14 години бяхме на онова гости и ти събори моята чаша с червено вино върху бялата покривка, питаш ли ме на мене какво ми беше, а? Ама не, ти се интересуваш само от себе си – да се наплюскаш, да се изтегнеш на дивана, да гледаш тия пусти мачове, за тебе аз не съществувам, за тебе аз съм една закръглена нула... Кухненски робот... Надуваема кукла. Тогава... Не, това няма да го забравя никога, онази ехидна усмивка на студента по медицина... Дори името му не запомних... А само десет минути преди това си бяхме разменили телефоните и...

Той погледна червеното петно върху бялата покривка, после мене, попита как сте – човекът ми говореше на Вие, не като тебе, още тогава си личеше, че ще стане професор... Преди две години го видях по телевизията, станал възрастен професор в Масачузетския университет, а не даскал като тебе... Същите сини очи, белегът над лявата вежда... Белязан е от Бога още като дете... Нали като танцувахме онази вечер ми разказа как Бог го накарал да отиде през лятната ваканция при дядо си на село, после го качил на една череша, подхлъзнал го и... Така го белязал за цял живот. Както белязал и Горбачов. След това си разменихме телефоните...  Но като видя онова червено петно върху бялата покривка и тъпата ти уплашена физиономия, веднага разбра, че не съм девствена и... И никога няма да бъда...

Не, не, ти провали целия ми живот, сега да живея в Масачузет, на пет минути от университета, къщата ми - къща, басейнът ми - басейн, американците ми - американци, а не като тия, които идват в България... Простаци!... Само гледат да ме използват.... И тогава той извади салфетката, на която му бях записала телефона си, попи червеното петно, помириса го, усмихна се... Щях да кажа „ехидно”, но не, по-скоро това беше усмивка, която изразяваше безпомощност, в смисъл всичко е ясно, в тази игра аз съм излишен, животът е едно непрекъснато разминаване... После пусна салфетката в пепелника и излезе... Без да се обърне... Гордо, по английски... И сега като го видях по телевизията – просто онемях. Бяха обявили телефони за въпроси към госта... Обаче нямаше смисъл да му се обаждам. На въпрос на зрител как паркира на заден ход шевролета си, той отговори:

„Всеки човек в Америка си има принципи. Без принципи никъде не можеш да отидеш, Америка не е Европа. Принципът в САЩ  е задължителен като колата. В България можеш да живееш и без собствени принципи - ако искаш да отидеш до някъде, ползваш някой обществен принцип, макар и напълно разбит... Обаче в Америка това е невъзможно, там всеки си има свой принципи. Един, два или дори три, зависи от доходите.  Макар че колкото повече принципи имаш, толкова по-големи данъци плащаш, това е Америка! А на Вас трудно ли ви беше да се адаптирате, попита го водещата. Не, не ми беше трудно, тъй като аз още като студент в България имах един принцип: каквото и да правя, да не се обръщам назад. Да, рече водещата, но за

нашите зрители все пак представлява голям интерес да разберат как паркирате на задна. Но моля ви се, аз вече съм американски гражданин и това изобщо не ми се налага, усмихна се моят... моят студент по медицина. А ако все пак се наложи, нали всичко се случва в живота, прекъсна го водещата. Да, всичко се случва, рече моят... моят професор, затова в Америка си има застрахователни компании. В Америка всичко е застраховано. Само звъннеш на застрахователя си и той веднага ти превежда щетата по сметка. Ни те пита какво е станало, ни нищо. Стига да не си блъснал някой противопожарен кран. В Америка най-страшното е да блъснеш противопожарен кран.

Виждали сте ги по филмите. В Америка всички филми са с противопожарен кран, не са като в България... Ние сме обществена телевизия и обществото ни иска да знае дали когато шевролетът ви тръгне плавно назад, вие, въпреки принципа, който си имате, ще се обърнете назад? – повтаря въпроса си водещата. Не очаквам да възникне такава ситуация, но ако се случи… Да, мисля, че по-скоро бих ползвал страничното огледало, но да се обърна назад – не, никога. Do you understand? Това той го каза на мене. Защото ме гледаше право в очите. Do you understand?

На това място във филма скача и съседът, с когото съседката се чука. Значи, ти тук докато се обичахме, си мислила за някакъв си пиклив професор?!... А аз тук се мъча да ти правя кефа!.. И по едно време даже си мислех, че нещо не съм наред...
Но кой е този съсед? Съседът е известен телевизионен водещ. (Бойко Бойков.) По-скоро бивш известен телевизионен водещ. Преди време, по някакво странно съвпадение на обстоятелствата и той като Стойчев се връща по-рано от командировка.

Негови хора от наркомафията му съобщават, че ще убият Пешо Партенката от оръжейната мафия и той като съвестен журналист отива да предаде първи информацията за вечерните новини. Казва добър вечер, само преди минута на това място с един куршум в сърцето беше убит Пешо Партенката - криминално проявен. При мене е една от свидетелките на това поредно убийство. Какво видяхте? Ами както нещо си мислех и изведнъж чух голям изстрел, вдигнах глава и видях един убиец да бяга напред-назад по улицата. Благодаря.

Хубаво, обаче на другия ден става ясно, че убийство фактически няма, понеже снайперистът Стати Житото получава внезапно ечемик и работата се отлага с цяла седмица. Какво като е убиец - и той, човекът, око носи. Заради което, както е известно, Бойко Бойков временно е преместен от редакция „Новини” в редакция „На гости с бъклица и дрян”.
Боже, какво съвпадение! Вицът, който разказвам, в момента се разказва по телевизора и от самият бивш телевизионер и се гледа с нестихваш интерес както от Стойчев, така и от неговата съпруга и любовница на бившия телевизионер.

- Добър вечер, уважаеми зрители! Днес, около 18.30 в жк Стрелбище се случи инцидент от семейно-битов характер. Б. Стойчев, на видима възраст 40 – 45 г. по неизяснени до момента причини се завръща преждевременно от командировка …
- На 45 си ти, дърт пръч! – скача  Стойчев. – Ти ако си ми журналист, то аз съм...
- Ш-шшт, тихо, да видим какво е станало!  – усмирява съпруга си  любовницата на съседа.
- ...На видима възраст 88-90 години... – продължава невъзмутимо Бойко Бойков – вместо да се прибере у дома си, нахлува в съседния апартамент.

- Че откъде ли е влязъл? Тия хора там не заключват ли вратата си с две ключалки, нямат ли решетки на прозорците? – учудва се жената.
- Както уточни току-що пристигналият на местопроизшествието Главен секретар на полицията, нахлуването в чуждия апартамент е

дълго подготвяна акция и по-всяка вероятност старецът предварително се е снабдил с ключове за металната врата на съседите, защото...
-  Какъв старец бе, пъпеш такъв?! – скача

Стойчев и вади лична карта. – Ако съм старец, ще идвам ли у вас да чукам жена ти? А? Я виж какво пише тук, пише ли кога съм роден? Пише! Ти знаеш ли на колко години Пушкин е написал „Я паметник себя воздвиг нерукотворны”?

Бил е на моите години и не е бил дъртак, дебил такъв! Ама тогава такива скапаняци като тебе не са и помирисвали телевизия, а

са ги пращали право в Сибир! Да ловят риба през една ей толкова малка дупчица в леда, за да им дойде акълът в главата!

- О, боже! – изписква Стойчева. - Не може ли поне веднъж да изгледам едни новини на спокойствие!

Друго от тоя живот не  искам... Едни новини на спокойствие, друго от тоя живот не очаквам...

И като казва това, жената ревва.
- Друг път няма да ти преча – прегръща я

Стойчев. – Виж какви хубави рози ти нося.

- И аз бях ти подготвила една изненада, но тя ще си остане моята малка тайна -

ревва жената като тигрица.

- Да разбирам ли, че аз тук съм излишен и трябва да си ходя? – свива се в единия

ъгъл на спалнята Бойко Бойков. След което в него отново заговорва професионалистът. – Г-н Стойчев, интересно за нашите зрители

би било да разберат откъде вие имате ключове за моя апартамент?
- Как откъде? – учудва се съседът. - Жена ти нали раздаде ключове на всички.
- О! –  простенва съседът и се хваща за пищова.

А съседът започва неудържимо да се хели.
- На кого се смееш, на мене или на жена си? – пита съседът.
- Не, спомних си един виц – казва съседът. - За един мъж, който  се връща  от

командировка и заварва жена си в спалнята на съседа. Ха-ха-ха! Само че забравих как завършва…. Хо-хо-хо!
- Защото, ако се смееш на мене, трябва да ти кажа, че ние, като общество, никога няма да допуснем разни с чукащи се наляво-надясно  жени да се присмиват на човек, известен на всички със своята

безпристрастност при поднасянето на новините. Какво сте направили вие за това общество, за да ни се присмивате? Може би вие всяка вечер казвате добър вечер, уважаеми зрители, битов скандал завърши трагично в квартал „Стрелбище”, съдът освободи под гаранция от 100 лева крадеца на тристата милиона, или може би вие придружавате държавната ни делегация в Китай,

правите си снимки пред Китайската стена, гледате как хората там ядат печени змии и си купувате евтини копринени вратовръзки? А може би вие се срещате по приеми и партита с чуждестранни лица, с шпиони, маскирани като колеги, вие ги питате какви са вашите първи впечатления от нашата страна и вие пускате майтапи, за да преминат разговорите ви в топла, дружеска атмосфера? А?

Поне да председателствахте журито на конкурсите „Мис кючекчийка”! Но не! Вие, вие, скапани воайори, чакате ние да задоволим первезния ви интерес, вие зяпате с какви коли ние се движим нагоре-надолу, вие умирате от клюкарско нетърпение да узнаете дали ние сме по гащи „Версаче” или „Келвин Клайн”, вие нямате пари за черен хайвер, а си купувате милиони жълти вестници и списания, за да ни разгледате сниманите от папараците полови органи, а като вкарваме жените ви в

нашите спални вие знаете само да ни се присмивате! Неблагодарен народ! Не народ, а шут! Гърбав, смачкан, болен, пръдлив шут, който само се търкаля в нашите крака и подхвърля просташки смешки, това сте вие! Зяпачи, цъкащи семки или лапащи пуканки, или лапащи мухи, неспособни да кажат дори „единственото интервю, което даде високият гост, бе специално за нашата телевизия”, нещастници, живуркащи с илюзията, че само по някаква си

случайност, по някакво си злополучно стечение на обстоятелствата не вие, а ние казваме добър вечер, уважаеми зрители. Не вие, а ние притежаваме вашите блянове, вашите мокри сънища, вашите жени и вашите деца. Не вие, а ние изграждаме вашия мъничък свят, а това, което великодушно сме оставили на вас, е да ни вярвате и обичате, защото и най-малкото съмнение в нас ще ви разруши до основи. Нищожества жалки!...

- Нц-нц, не, не мога... – казва Стойчев, който по време на целия монолог крачи нервно из спалнята, бие се с юмруци в главата, посипва се с пепел и напразно се опитва да си спомни края на вица за мъжа, който се връща от командировка.
Откривам скоба. Не знам дали стана ясно, но Стойчев иначе е културен човек. Преподава философия: Платон, Аристотел. Но го уволняват. А животът в лицето на жена му и детето непрекъснато иска от него пари. И един ден пред човека застава

основният философски въпрос: работа или смърт? За щастие, както си ходи по улицата ни жив, ни умрял, Стойчев среща бившия си колега Маринов. Здрасти, здрасти, к‘во правиш? Нищо. Абе нали веднъж ми говори за някакви яйца и кокошки? Да, казах ти кое е първичното, а именно яйцето или кокошката. Ами тогава защо не дойдеш при мене, да те направя аз тебе един Началник склад „Яйца и пилета”, хубава работа, ще ходиш и в командировки...

Не минават и десет години и Стойчев става кум на сина на Маринов. Сватбата върви по реда си - наздраве, горчиво, таз година люлка, догодина – булка… И изведнъж чашите  зазвъняват като Преспанските камбани -  айде сега кумът да каже няколко думи. Надига се Стойчев: скъпи младоженци, скъпи новобрачни, скъпо младо семейство и - до тук. А изобщо не е пиян. Побутва жена си - кажи нещо, ма – тя го гледала като риба, идва му да я изпържи и изяде с бутилка бяло вино… А, дявол да го вземе, знае какво трябва да каже, със стомаха го усеща. Нещо за семейството, любовта, живота и още нещо… Всички думи

са в стомаха му, но се запичат и не могат да излязат… Или излизат само тези, които са най-отгоре: яйца – 14 ст., пилета – 2.50 лв., къде са фактурите, къде е печата, ще си ходим ли, няма ли да си ходим, ще ударим ли по една, няма ли да ударим… Хубави думи, обаче за сватба не стават. Стойчев си припомня какво е чел напоследък. Една реклама за мерцедес и една програма на телевизията… Вечер Стойчев обикновено пише. Когато играят на карти пише - 24 плюс 14, капо – 31... Събота, неделя живее с

Формула едно. Брр-ррр, бр-рррр!…  Шумахер, Монтоя, Монтоя, Шумахер… И така… И така десет години… Яйца, пилета, коз, без коз, айде по една ракия, Шумахер, Монтоя… Пък то, говоренето, е като чужд език, не го ли говориш - забравя се…  Не, не е като чужд език, ами е като… Как да го обясня, все едно, че хващаш болест… Само че не ти се разболява сърцето или дробът, ами говоренето… Как да го обясня… Та героят изобщо не усеща кога за тези десет години хваща… Абе, оглупява. Това е – оглупява. Обаче всичко това

Стойчев го разбира едва като звънват ония ми ти Преспански камбани и настъпва оная ми ти тишина… На третия ден след сватбата героят си казва – а, то тая работа сама няма да се оправи, ами ще трябва да се лекува то тая работа. Разровя се по чекмеджетата - намира едно томче Платон, малко Сократ… Обаче установява, че не му действат. Дори на другата сутрин се събужда с едно усещане в стомаха, че е още по-глупав. А същата сутрин по телевизията дават съседа, в чиято спалня по-късно Стойчев заварва жена си. Ха-ха-ха! Та сложил Бойко Бойков вратовръзка, очила, преметнал крак върху крак,

целият свят - Бойков. И пита, разпитва някаква кокошка - как ще коментирате това, как ще коментирате онова?… Вашата политическа сила така, вашата политическа сила онака... Пък се пише и демократ – ако и вие, уважаеми зрители, имате въпроси, обадете се на телефон… Грабва Стойчев телефона, вика ало, съседът му вика ало, чуваме ви, Стойчев вика пак ало, оня пак вика ало, в ефир сте… И изведнъж героят разбира, че не може да зададе и един въпрос като хората. Ужас! Що не си напишеш първо въпроса на едно листче, да види съседът ни звезди посред бял ден, съветва го жена му. Тая, същата, дето

после заварва върху Бойко Бойков. Ами дай едно листче, де – изкрещява нервно Стойчев. Жената почва да рови – тук лист, там лист, един бял лист не може да намери в целия апартамент. Нито тетрадка. А химикалки - с кофа да ги ринеш.  Тогава нашият, грабва  кочан фактури и започва да пише на гърба им: “Ало, телевизията ли е?... Ето днес останах малко свободен и реших да гледам това предаване. Тук времето е хубаво. Е, прикапва малко в следобедните часове, но то без нищо не може... Ало, телевизята ли е? Реших да гледам това предаване, защото днес останах малко свободен. Хубаво е времето тук... Ало, телевизята ли е?... Да ви е еба майката!...

Добре, казва си героят, ще си задам аз въпроса, но ако Бойко Бойков рече да спорим? Направо ще ме размаже. Като ми рече електорат, приоритети, консенсус, дискурс, аз с какво да му отговоря? С яйца и пилета ли? Или с Шумахер и Монтоя? И не, че е прав, а само защото още не са го уволнили и продължава да говори това-онова. Един нищо и никакъв съсед! Мерзавец! Бойко Бойков! Заради такива като него народът оглупява, а страната ни се намира на опашката. Та тогава Стойчев, от най-патриотични чувства, решава да отмъсти за всичко като начука едно хубаво жената на съседа. И ето защо после сгащва жена си в спалнята на съседа. Затварям скобата.
(Всъщност причината Стойчева да легне със съседа е в самия Стойчев. Веднъж тя, съвсем по човешки, го помолва да  стане

фолк певец - като не може да стане съпруга на професор в Масачузетския университет, то поне да стане  съпруга на фолк певец. Стойчев обаче се оказва пълен музикален инвалид, и по доктори ходи и при екстрасенси, но нищо не му помага. Разбира се, намира се кой да го посъветва да пие сутрин по едно-две сурови яйца. Това е  закупчикът на операта, който всеки ден купува по 200 яйца, а преди премиера - по 1000. Стойчев  започна с 10 яйца, като ежедневно увеличава дозата с по 5 яйца. След втория месец фактически изпива всички яйца, които получава по договор от едни кокошки-носачки  и фирмата му бавно, но сигурно тръгва по наклонената плоскост. Тук възниква въпросът не се ли отравя Стойчев като изпива толкова много яйца?

Ами отровя се и още как, но не умира, понеже от продажбата на пилета все пак човекът изкарва и някакви пари, с които може да си купува антибиотици. В България умират само бедните. 
На шестия месец от пиенето на яйца и антибиотици Стойчев все пак пропява. Влиза една сутрин в банята, с изненада установява, че има и топла, и студена вода, тубата с паста за зъби – пълна, четката за зъби - нова, шампоанът му – шампоан, пяната му за бръснене – пяна за бръснене, и най-неочаквано от устата му като тиха пръдня се изнизва онова Армстронгово „What a wonderful world”. За голямо съжаление в този момент Стойчева не е вкъщи да го чуе, само съседите започват

да тропат по стените като в затвор при изпълнение на смъртна присъда, а божествената искра втори път така и не припламва в душата на героя. Сексуалната връзка между съпрузите изтънява като сопрано. И ако случайно на Стойчев му се прииска, то още в периода на първоначалното опипване, Стойчева не пропуска да му каже ти не ме обичаш достатъчно, затова не можеш да пееш. Е, как след такива думи ще убедиш жена си, че не си педераст, кажете? Още повече, че Стойчева, за да докаже на мъжа си, че не е лесбийка, а жена, която има нужда от мъжка десница, само чака повод, за да  започне да плаче и нарежда: коя съм аз - никоя съм. Приятелките ми – коя министерша, коя телевизионерша, а аз, нещастница... Приятелките ми – коя ще ми разкаже за правителственото съвещание по въпросите

на сигурността, коя - за новата любовница на Бойко Бойков, а аз какво да им споделя? На мене мъжът ми каза, че Ахил няма да настигне костенурката. Това ли да им доверя? Мъжът ми каза, че ако костенурката се намира в точка С, то Ахил, колкото и да си троши краката от бързане, ще бъде винаги в точка В. Това ли да им споделя като на първи приятелки, при условие, че няма да го казват на никого? А пък и Ахил, как може и той да е кретен като тебе, кажи ми! Недей така, не се отчайвай, все някога Ахил ще настигне костенурката, нещата се променят, Ахил ще бутне на костенурката два кашона пилета и три кори яйца и оная ще му клекне. (А философът в него крещи: лъжеш, твоята мама търговска!) Мамо, а нещастното ни детенце

с какво да се похвали на приятелчетата си, няма насита жената. Че първо си започнал да търгуваш с яйца, а после с кокошки или обратното? А? Да опустеят и Платон, и Маркс, и Фройд, и Пинк Флойд! Защо не искаш да станеш фолк певец, толкова ли ме мразиш, кажи ми?!.... Да видя веднъж как на някой стадион хиляди ревящи жени разкъсват деколтета си и хвърлят гащите си по тебе, да сграбча микрофона и да извикам ей това е моят мъж, с него лягам, с него ставам, пък ако ще след това и да умра. Обаче Ахил, колкото и яйца и антибиотици да изпива, не настига костенурката, а успява само да се върне по-рано от командировка, в резултат на което заварва жена си в спалнята на съседа. Е, слава

богу, жената не е в обятията на любовницата му, а в прегръдките на любовника си, който в този момент се явява съпруг на  любовница му, но само заради това да се слави бог не си заслужава.)
На Стойчев веднага му просветва, че се налага моментално да започне да ревнува, иначе всяка пропусната минута ще се окаже фатална за неговите чест и достойнство. А без чест и достойнство – накъде? Ако рече да излезе някога от България – навън хората искат да имаш чест и достойнство. Обаче коя да ревнува по-напред? Жена си ли, че му изневерява с любовника си, или любовницата си, че му изневерява с  любовника си, както му каза онази нещастна цветарка. С някой мръсник, който дори не е виждал командировка през живота си. С някой маскара, на когото му миришат краката. Пфу! И от осем години има гъбички. И като си събуе кирливите чорапи, прокарва пръст между палеца и показалеца си. Човек

изобщо не може да ги разбере тия жени. Той й предоставя възможно най-чистите крака на Балканския полуостров, а тя отива да се чифтосва с някаква си там мърша, разбираш ли! Ах, къде му е пистолетът? Да я гръмне или да не я гръмне? Хм!... Що се отнася до жена му – иди-дойди. По-може да й влезе в положението. Изтощили се батериите на любовта й, семейният живот й се сторил скучен, всяка вечер едно и също, хайде да опита веднъж и нещо по-различно от боб с наденица. Рекла си е така ще си умра, но защо така да си умра. И хукнала презглава да му изневерява. Ако друг не, то той, философът може да я разбере. Нали на това са го учили и Платон и Сократ. Но да му изневерява любовницата, тая, дето преди да отиде в командировка му казва ако не се върнеш по-рано, просто ще умра от мъка - това не му се побира в главата. А

и жена му, като е прекрачвала прага на съседа, как не си е спомнила първата им среща на морето, когато се опитваше да си намаже гърба с плажно масло, а той, коленичил пред нея, й казва май се мъчим да правим нещо, което се прави от двама, а? Нима толкова бързо тази кучка  забрави, че след като й намаза гърба, тя му падна на колене с молба да й намаже и гърдите? Толкова бързо ли времето изтри клетвата, която си дадоха пред гроба на първата риба, която той улови на Кара Гьол... И спомените за детето ли зачеркна тая мръсница? Как се караха на кого повече прилича малкото, как той й шибна един шамар, а тя ка заби шивашката ножица в гърба му... Ех!... Ама и обществото е виновно. Ако е някое друго, морално общество, ще изкара невярната съпругата на площада, ще я замеря с камъни, докато я усмърти и мъжът няма да се чуди сега какво да я прави, а ще си гледа кефа.

Но българското общество е напълно аморално и един камък, дето вика Христос, не може да хвърли по грешницата. А защо да не си измие ръцете и да даде любовницата си на съд? Ето, има и свидетели за това как на 14 февруари към 15.00 часа се завръща по-рано от командировка, подведен от обещанието на любовницата си, че ще я намери гола в спалнята й, но вместо нея заварва жена си и мъжа на любовницата си, също голи. На колко ли ще я осъдят? То за убийство на бизнесмен от бизнесмен дават два месеца условно, а за изневяра в името на народа най-много да я опандизят 15-20 години. Което означава, че тя ще има идеалната възможност да му отмъсти, като му изневери още по-жестоко в женския затвор. Или е по-достойно да отиде в другата крайност и да си запази и двете жени? Ще им се оплаче на рамото какъв е нещастник, как все на него му се случва да му изневерят и жена и любовница, и те ще се

смилят над него и ще му кажат братче, каквото било - било, повече така няма да правим. Море, знае ги той жените – изобщо не се разчувстват т от мъжки сълзи. Виж, ако е някое нещастно кученце, не можеш ги отлепи от него. Ще го галят по корема, а то с езиче – лиз-лиз, джаф-джаф, бау-бау!... Не! Трябва да им покаже мускули. Не случайно е казано, че жените обичат само силните мъже. Освен себе си, разбира се. Такива, дето заради тях ще обявят Троянска война или ще бомбардират Югославия. За да могат, мамицата им женска, като си поканят някоя приятелка на кафе, да положат морни цици на масата и да рекат а пък моичкият, представяш ли си, заради ей тия две парчета месо изби 3000 души…
Но да се върна към началото на филма, защото е страшно смешно. Ха-ха-ха!
Блок 332, вх. Б. Ден.
Един мъж се завръща.
Спалня. Същият ден.

Мъжът открехва вратата на спалнята, очаквайки там да види любовницата си гола, а съдбата му поднася да види едно огнено кълбо, образувано от собствената му жена и съседа. „О! Къде ми е пистолетът?”, ревва като ранен в сърцето тигър героят. В кухнята, при вилиците и лъжиците е, отговоря жена му. Мръсницата! О! Казвал ли съм ти да не го оставяш там, крещи мъжът. Да, проронва виновно жената. Ами тогава защо, защо, защо, не може да се успокои мъжът. Ето, това е въпрос на място, казва съседът, всички други въпроси като какво, кога и къде могат да бъдат зададени и от стажант-репортерка, но въпросът защо се задава само от майстор в занаята. Независимо как ще го наречем този майстор – наблюдател, анализатор, columnist  – това е човекът, който изгражда авторитета на всяка една медия. Знаете ли, че в Щатите заплатата на един такъв колега е някъде между 10 милиона и... Не съм дошъл тук да ми правиш четки, прекъсва го съседът, а да правя любов с жена ти. Да правиш любов с жена ми, с тая

проститутка? Боже, такъв ли си левак, че не можеш да си намериш нещо по-добро? Ако искаш, мога да ти пробутам жена ти. Какво, да спя с жена си, с тая долнопробна курва, беснее съседът, с тая мръсница, развратница, уличница, секструженичка, шафрантия, пачавра и бърсалка, която ляга с първия попаднал й съсед? Тук вече жената не издържа, прекъсва за малко секса със съседа и казва на съседа: по-тихо, че всичко се чува през тези панели! Детето може да си е вкъщи и да слуша какви мръсотии говори баща му. Ако изобщо ти си му баща, де. Какво, искаш да кажеш, че аз съм му баща, скача съседът и съвсем прекъсва секса. Че нали аз, ако съм искал да имам дете, нямаше да предам дъщеря си в дом за  изоставени деца. Вие знаете ли какви луди разходи е това да се поддържа дете, какви луди разходи? Биберони, ядене, дрехи, играчки, учебници... А като се разболее? А ако рече да следва? Човек, ако реши да има дете, просто не може да си купи една кола, която да съответства на обществено му положение! Освен това,

скъпа моя – продължава съседът – ние започнахме редовен секс точно в деня, когато синът ти навърши осем години. Нали си спомняш като дойде вкъщи да искаш чинии за тортата...  Така че – моля ви се! Не ме забърквайте във вашите семейни каши! Ох, то се е видяло, че секс днес няма да има, ами да се обличам – казва жената и си нахлузва роклята. Обаче на голо, за всеки случай. Жените са големи дяволи. А ти, бе, пръч, няма ли да се облечеш, смъмря съседът съседа. Защо да се обличам, аз съм с презерватив, оправдава се съседът. И ми е още чист. Ами как няма да ти е чист, като моят хубостник развали всичко – проплаква жената. Имах предвид, че вчера съм го прал – добавя съседът. А ти ма, шантонерко, рипва отново съседът, като не си сигурна дали това дете е мое, можеш ли да кажеш поне дали е твое? Ти да не си луд, как ще е мое? Че ако е мое, нали ще ми личи от пръв поглед. Коя майка ще остави детето си без закуска и без обед и ще тръгне да се чука със съседа? Нали ако е мое, докато се любя, непрекъснато ще

повтарям ох! дали се е върнал Сашко от училище или а-а-а! не се е върнал, о-о-оо! сигурно се е върнал, а-ааах! не се е върнал, върнал се е, не се е върна-аал, върнал се е-еее, а на мене изобщо не ми пука къде е това дебилче. И освен това, когато ходихме на море, да си ме чул да го обичам като му викам излез от водата, че ще ти счупя главичката! Чуваш ли, излизай вед-на-га, защото ще ти натроша крачетата. На сол ще ги направя, чуваш ли! Ей, чудовище, излизай и не ме ядосвай, защото ще ти откъсна конската глава. Кожичката ти ще съдера, на кайма ще те направя, изрод такъв! Не, никакви такива майчини нежности не не си чувал да излизат от мене. И случайно да съм го родила, това изобщо не означава, че детето е мое. Бре, мама му стара, казва съседът, каква я мислех, каква стана! И в този момент на вратата на спалнята се появява жената на съседа, т.е. любовницата на съседа. Ти къде ходиш по това време, ма, посрещат я в един глас двамата съседи. Нали каза, че ще ме чакаш гола в спалнята, казва по-точно съседът, или дадената дума за тебе не означава нищо? Жена без чест и достойнство – това ли съм дошъл да опъвам аз, а? А аз – продължава с кръстосания разпит съседът – щях ли да се потя сега с тази клета женица, ако ти си беше стояла вкъщи? А?

Кажи с кой нерез ходи да ми изневеряваш, викат съседите.  Това, което ще ви отговоря, звучи като в бразилски сериал – проронва най-сетне жената и, като седя пред телевизора, започва да разказва: ами, то, моето нещастие никъде го няма. Аз, откакто дадохме детето си в дом за изоставени деца, за да не ни охарчва и да можем да си купим кола, която да съответства на завидното ни обществено положение, всеки ден обикалям по детски градини, за да го търся, по възможност отвлека и отгледам някъде в планината като обикновена овчарка... На това всички съседи неудържимо се разридават. При положение, че си имала планове да живееш като ординерна овчарка, пръв се съвзема съседът,  защо веднъж ми каза, че ако искаш нещо на този свят, то е да правим непрекъснато любов. Това са обикновени женски номера, признава си жената, просто исках да те използвам да ми направиш дете, тъй като моят поплювко не си сваля презерватива от главата. Е, к‘во да правим сега, обръща се съседката към съседите. 

Аз предлагам да се разменим – аз да отида при съседа, а съседката да отиде при съседа - предлага съседката. Не знам защо, но настъпва  гробна тишина. Има ли други идеи? - пита съседът. Но не получава отговор, тъй като с насочен пистолет в спалнята връхлита синът на съседите. Всички до стената, казва момчето. То, детето, милото, наистина е с малко нарушени пропорции. И от устата му се стича лига, която остава лигава следа между апартаментите 24 и 25. Сто пъти, сто пъти съм ти казвал да не оставяш пистолета при вилиците и лъжиците, веднага прави забележка на съпругата си Стойчев. А, любовницата му, в знак на женска солидарност казва на Стойчев, че сега не е време за семейни скандали. А за какво е? – пита Бойко Бойков. За последни думи – казва отчаяно жената.
Следват последните думи на съседите по реда на произнасянето им:
СЪСЕДЪТ: Да живее поробеното ни Отечество!
СЪСЕДКАТА: Свобода или...
СЪСЕДЪТ: Гадове!
СЪСЕДКАТА: Чикиджии!
Момчето трескаво насочва пищова ту към майка си и баща си, ту към техните любовници и  пат-пат-пат! – опатква ги всичките.
НАДПИС: Филмът е създаден по истински случай.

ЕПИЛОГ
Всъщност убих само мама. Другите ги раних. Ами не можах да издържа да ми говорят... за любов... По това време… Боже, колко години минаха от тогава… бях влюбен в класната… Те после в психиатрията ме излекуваха и аз изцяло се посветих на киното,  но по онова време лигите ми много течаха и аз не смеех да се докосна до класната, за да не я изцапам…  Само в понеделник, в часа на класния, когато целият клас се струпвахме около класната аз, уж съвсем случайно, погалвах косата й... И бях най-щастливият човек на света... Веднъж след училище... пътувахме заедно в автобуса... Автобусът беше препълнен... Ние бяхме един до друг... Тогава лигите ми изведнъж потекоха като чешма… Имах чувството... Не знам... Никога не съм вярвал, че има Бог... Защото, ако имаше, то… Макар, д-р Христова да твърди, че го е виждала да влиза нощем през комина… Но тогава... затворих очи и му прошепнах Господи, направи така, че на следващата спирка никой да не слезе... И на следващата спирка не само, че никой не слезе, но се качиха още десетина човека… И класната се притисна още по-силно към мене… После помолих Бог да ми спре лигите и лигите ми изведнъж пресъхнаха… Но след два дни видях класната да си говори с едно момче от другия клас... Та затова ги опатках всичките… Всъщност, убих само мама.