iкулековрсписи

и хора
и животни
и птици

Един мъдрец се усмихнал.
- Защо се усмихваш, мъдрецо? - попитал го един прост човек.
- Не знам - вдигнал рамене мъдрецът.
- Ако знаеше, нямаше да се усмихваш - рекъл простият човек.

Имало едно време една приказно красива птица.
Тя живеела в мечтите на художниците, поетите и ловците.
Художниците я рисували цял живот, но все не им се удавало да я нарисуват.
И хората им казали:
- Щом не можете да ни я нарисувате, значи такава птица няма!
Поетите я описвали цяла вечност, но все не успявали да я опишат.
И хората им казали:
- Щом не можете да ни я опишете, значи такава птица няма!
- Как тъй да няма! - викнали ловците.
Грабнали пушките, стреляли в мечтите и убили птицата.
После я препарирали.
И хората не казали нищо.

Един човек имал крава.
Тя му давала мляко.
Кравата умряла.
Човекът й издигнал паметник.
И продължил да я дои.

Един друг човек пък търсел идеалния човек.
И го намерил.
И се почувствал нищожен пред него.
И го убил.

С много летене орелът се издигнал до върха.
И се смаял.
Върхът бил зает от охлюва.
- Ами да - обяснил охлювът, - аз тук съм излюпен.

Овенът и орелът стигнали до ръба на пропастта.
- Пропаст! - извикал овенът.
- Голяма работа! - рекъл орелът и литнал напред.
Овенът го последвал.
След него вървели овцете.

Един ден животните изревали:
- Долу царят!
- Запомнете най-после - изревал царят на животните - докато между вас все още има вълци, патки, змии, магарета, маймуни - ще имате и цар. Довиждане!

Живял някъде един много добър лъв, който по цял ден се чудел какво добро да направи за своите животни.
Добрият лъв разрешил на зайчетата да подскачат, на рибите да плуват, а на агънцата – да пасат трева.
Пеперудите попитали добрият лъв може ли да си летят от време на време и добрият лъв казал – може.
А един ден добрият лъв премахнал всички ограничения, като разрешил на животните си да се ядат едни други.
И по-безкрайно щастливи животни нямало по целия свят.
Ако все пак не е ясно, поуката от тази басня е: добрият лъв е добър, а животните са му благодарни.
Животните.

При едни хора долетели папагали.
Папагалите говорели:
- Вие сте най-щастливите хора на земята, вие сте най-щастливите хора на земята, вие сте най-щастливите хора на земята...
Това бил стар циркаджийски номер, но онези хора повярвали в папагалите.
Най-щастливите хора на земята, разбира се, това сте вие!

Бях се загубил в гората, не виждах накъде да вървя и си мислех дали изобщо някога ще изляза от нея, когато насреща ми излезе вълк. Сякаш Господ го изпращаше. Обясних му положението и го помолих да ми посочи някакъв изход, но вълкът така беше премръзнал, зъбите му така тракаха от студ, че той просто не можеше да говори. Гушнах го под овчия си кожух, вълкът се постопли, поотпусна се и каза, че ще ми посочи изход.
- Най-добре е да станеш вълк – рече той – и да останеш при нас в гората. Не, не бързай да ми възразяваш, първо ме изслушай, пък после решавай дали това е изход или не. Няма нищо по-хубаво от това да си вълк, въпреки студа все повече хора разбират това, напускат градовете и се връщат към природосъобразния начин на живот. Само за хубавия въздух ли мислиш, че идват? Не, приятелю, въздухът е само претекст, колкото да има с какво да се оправдаят пред обществото. Хората бягат от хората, идват при нас и стават вълци, за да се спасят. Ние не се ядем един друг, приятелю, не се делим на бедни и богати, на началници и подчинени, на добри и лоши, граници между нас няма. Всички вълци по света сме братя, не на думи, а на дело. Стани вълк, приятелю! Ако искаш живей сам, ако искаш живей в глутница. Можеш да ходиш с която си искаш – няма бракове, няма разводи, няма издръжки. Никой няма да ти определя кога да се виждаш с децата си, няма съдилища, няма закони. Пред началници няма да се унижаваш, по рейсове няма да се блъскаш, вечер уморен пред телевизора няма да заспиваш. Никой няма да те учи какво да правиш, как да живееш, на кой бог да се кланяш. При нас божества и религии няма. Ще вървиш където ти видят очите, цялата земя ще е твоя, паспорт няма кой да ти иска. Само при нас ще разбереш какво е да си свободен, а вкусиш ли веднъж от свободата, приятелю, няма и да помислиш да ставаш човек… Е, какво ще кажеш?... Мислиш… Да, забравих всъщност основното, заради което хората стават вълци – за да не мислят, за да се спасят веднъж завинаги от кошмара на собствените си мисли. Е, какво, приятелю?
Разбира се, всичко завърши много щастливо, доброто победи. Аз убих вълка, разпрах му корема, напълних го с камъни и го хвърлих в реката, където вълкът се отрови и удави. Излязох от гората, но все си мисля, това ли беше най-доброто, което трябваше да направя.  

Един човек написал басня.
Хората се удивили на гражданската му смелост.
Самият кмет на града поздравил човека.
Баснописецът благодарил на кмета
за създадените в града условия,
при които писането на басни е израз на гражданска смелост.

Затворници от Ново село били освободени и веднага тръгнали към Париж, но пътят им минавал през зоологическата градина, където клетките толкова много им харесали, че там останали.

Един бездомен от Варна спял на главната улица върху кашон от телевизор „София” и все бълнувал за Запада.
По главната улица минали активисти от Националистическата партия и му смачкали мръсната муцуна, но за радост на бездомния веднага се появили едни членове на Европейската партия, които му поднесли кашон от хладилник „Филипс”.

Цар от Велико Търново имал ниско кръвно налягане и все му се спяло. Абе, докато се събудел, и пак заспивал.
- Ох, ох! – страдал народът. – Какво нещастие ни сполетя с този цар – да умрем за него изобщо не може да ни изпрати.

Заместник-министър от Своге чел много и станал министър. Но не се задържал дълго на министерският пост, защото продължил да чете.

Лидер от Сицилия влязъл в мафията на лоши лидери, които му дали думата за 2 минути на един техен митинг. На следващия митинг лидерът поискал 4 минути, на по-следващия – 8 минути, и така, увеличавайки дозата от митинг на митинг, лидерът достигнал до положение да не може да живее без митинги. Тогава лошите лидери му прекъснали изведнъж достъпа до микрофона и когато лидерът започнал да се гърчи от митингов глад, те му казали, че ще му свикат един митинг при условие, че убие 2000 души. Така на следващия митинг се явили 2000 души по-малко, на по-следващия – 4000 души по-малко и само Шерлок Холмс се досетил, че причината за този отлив от митингите не е в народа, както била официалната версия, а в лидерите му, но от страх пред лидерската мафия не посмял да каже това на д-р Уотсън.

Офицер от град Н. служел в Н-ското поделение. Разстоянието между град Н. и Н-ското поделение било по-голямо от други разстояние и тъй като офицерът си нямал собствена кола или велосипед (не било тайна, че офицерът не бил нито американец, нито китаец), тай изминавал въпросното разстояние със служебния си танк.
Най-труден бил животът на офицера през летните месеци юни, юли и август, защото той не виждал смисъла му, докато през зимните месеци декември, януари и февруари – о! – тогава целият живот на офицера се изпълвал със значение, тъй като той наблюдавал с военния си бинокъл как н-ските деца се катерели едно през друго по непробиваемата броня на току-що паркирания танк и стопляли дупетата си. 

Слав от Бояна рисувал къпещи се, но в 16 часа дошла леля му, която го посъветвала да си обува два чифта чорапи, когато ходи за хляб, а Слав й казал, че трябва да довърши една картина, която му поръчали от Швейцария, отишъл в ателието си, заключил се и – това само Фройд може да го обясни – в краката на къпещите се нарисувал мишка. За няколко часа мишката успяла да изсъхне – първо изсъхнали очите й, последно мустаците, а останала в изкуството, тъй като котката на Слав отдавна си живеела като брат и сестра с кучето му и не знаела кое е добро и зло, че да го изяде.

Селянин от Ново село отивал на работа, когато до него долетяла бяла лястовица от топлите страни и му казала, че е роб. След няколко дни селянинът се развел, понеже жена му открила по тялото му перушина от бяла лястовица.

Мирела от Мусачево доила овца, която с един ритник разливала менчето с издоеното мляко, понеже овцата създавала млякото заради самото мляко, а не за да бъде продавано на “Млечна промишленост”.
Всъщност Мирела от Мусачево изобщо не се интересувала от млякото на овцата, а от вълната й, която продавала на “Вълнена промишленост”.

Един човек от някъде, където хората се делели на наши и ваши, не знаел от кои е, докато веднъж не го попитали ти от кои си и той разбрал, че не е от тия, дето питат ти от кои си.

Хората от България си ядели и пиели със своите надзиратели по три пъти на ден, но един ден надзирателите не се явили на вечеря и хората много се уплашили. Така се вцепенили от страх, че вече ни можели да хапнат, ни да пийнат нещо. Хората от света  разбрали, че хората от България ни ядат, ни пият е започнали да им изпращат всякакви храни, сокове и пари. Обаче новините от България и по CNN и в Le Mond си останали същите.  Тогава хората от света лично дошли в България и установили, че в България има и ядене и пиене, но няма хора.

Абе някакъв тип, дето не е от Марс, нещо се подхлъзнал и паднал на Марс.
После съм забравил какво беше.

и един
самотен
властник

Самотен властник си имал народ и си властвал над него от сутрин до вечер. Говорел му, пеел му, хранел го, моделирал го, разбивал го човек по човек, за да разбере от какво е направен, после пак го събирал в една маса, пъхал го ту във фризера, ту в печката, изваждал го на улицата, карал го да плаче или да се смее, да се напива, да се нааква или да работи до смърт. Дори и през нощта самотният властник не се разделял с народа си, а си лягал да спи с него.
А когато всичко това омръзнало на самотния властник и той захвърлил  и забравил народа си, народът не се почувствал свободен, а самотен.

Самотен властник, както си се разхождал из парка и нанизвал на бастуна си паднали листа, забелязал, че между падналите листа е започнал да нанизва и паднали хора. Ама че проблем, казал си той, какво да правя сега с тези паднали листа?
С падналите хора самотният властник знаел какво да направи - партия.

Самотен властник се оженил и заживял щастливо. Имал на кого да заповядва кога да става и кога да ляга, какво да яде и какво да не яде, какво да облича и какво да не облича, какво да харесва и какво да не харесва, какво да обича и какво да не обича, какво да мисли и какво да не мисли. Но още по-щастливо заживял самотният властник, когато му се родило и дете.

Самотен властник си купувал приятели. Първи - за събуждане посред нощ, втори - за ядене, пиене и жени, трети - за водене на разговори, четвърти - за услуги, пети - за всеки случай.  И когато самотният властник останал без пукнат грош, всичките му приятели се събрали и го продали.

Самотен властник си подарил пистолет. И веднага принудил готвача да му сготви шкембе-чорба, жената – да му се хвърли на врата, учения – да открие колко е велик, художника – да му рисува портрет след портрет, свещеника – да го обяви за бог, комара – да му кацне на масата.
Комарът обаче не му кацнал на масата. Самотният властник крещял, стрелял, крещял, стрелял, проумял, че няма власт над комара и се самоубил.

и
няколко
хамелеона

Виолетов хамелеон радикал се хвана на бас с виолетов хамелеон консерватор, че ще стане жълт и оплеска всичко около себе си в жълто.

Хамелеон сънливец се приспособи към мръснокафявото на околния свят, но пак го откриха и изядоха – сънуваше розови сънища.

Хамелеон байрактар развяваше трицветно знаме: бяло, зелено, червено. Естествено както той, така и всички останали под знамето бяхме бели, зелени, червени. И тъкмо да тръгнем в атака, кога погледнахме, хамелеонът байрактар целият побелял.

Хамелеон мързелан много мразеше да се променя. Един такъв голям и черен като всичко около нас, само като забележеше, че в някого нещо просветва – веднага го изяждаше.

Хамелеон добродушко си сивееше едва забележимо върху кората на дървото, когато към него се приближи една червена мравка, и той за наше най-голямо учудване, изцяло против природата си, стана червен. Но като разбрахме, че мравката носела пистолет, и ние станахме червени.

Хамелеон оркестрант свиреше в симфоничниа оркестър каквото свиреха всички – “Пета симфония” от Бетховен, а не свиреше примерно “Рапсодия в синьо” от Гершуин. Хамелеон с хамелеон!!!

и
много
фанатици

Един фанатик си имал пещера, в която създавал други фанатици.
Ако си е имал дом като хората, нищо е нямало да създаде.

3 фанатички видяха мишка и изкрещяха. Чувайки, че се крещи, 90 000 фанатици също започнаха да крещят. А един вестник писа на другия ден, че участниците в митинга били повече от 200 000.

1 00 фанатици, разделени на два отбора, играеха в пещерата на живот и смърт. По едно време в играта на фанатиците пожела да се включи и съдията. 100-те фанатици разделиха съдията на две и продължиха да играят на живот и смърт до пълната победа на фанатизма.

33 000 фанатици бяха… О, те били от нашите! А ние не сме фанатици! Ние не сме фанатици! Ни-е не сме фа-на-ти-ци!...

1 000 000 фанатици се заклеха да страдат за тоя, дето духа. Верни на клетвата си, те се лишиха един друг от храна и облекло, от истина и свобода, от живот и здраве. Обаче тоя, дето духа им каза, че те изобщо не са страдали за него и всичко отиде на вятъра.

и
това

От една фабрика за кукли се искало да произвежда гумени бебета, дървени учители, оловни войници, пластмасови лекари.
Поради грешка в технологическия цикъл от конвейера на фабриката излязъл и един истински човек.
С този човек си играели всички кукли.

Един параход потъвал.
Пътниците се събрали на палубата му.
Решили да сменят капитана.

На ринга излезли Доброто и Злото.
Хората заложили за Злото.
То победило.
Хората спечелили.

Eдин човек имал българска мечта.
Тя била да мине зимата. 
След зимата да мине пролетта.  
А това, за което човекът не смеел дори и да мечтае, било след пролетта да мине и лятото.

Едно време изкуството било бунт.
Художниците разчупили всички рамки.
Изкуството останало без рамки.
Разпаднало се.
Изчезнали и художниците.
Та такива приказки разказвали майсторите на рамки.

- Да, но сега не е моментът - казали на един човек преди 99, 98, 97, 96, 95, 94, 93, 92, 91, 90, 89, 88, 87, 86, 85, 84, 83, 82, 81, 80, 79, 78, 77, 76, 75, 74, 73, 72, 71, 70, 69, 68, 67, 66, 65, 64, 63, 62, 61, 60, 59, 58, 57, 56, 55, 54, 53, 52, 51, 50, 49, 48, 47, 46, 45, 44, 43, 42, 41, 40, 39, 38, 37, 36, 35, 34, 33, 32, 31, 30, 29, 28, 27, 26, 25, 24, 23, 22, 21, 20, 19, 18, 17, 16, 15, 14, 13, 12, 11, 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1 години.

Един часовник вървял, вървял, вървял…
И се развил.

и
след
това

След дълга суша Българското радио обяви бюлетина за нивото на река Дунав: Виена – покачване 6, Братислава – покачване 6, Белград – покачване 6, Ново село – без промяна.
- Абсурдно е да носиш повече вода с шепи, нивото тук може да се покачи само със сълзи – каза един българин на друг и пусна въдицата в мътната вода.

Сънувам, че живея в един тъп виц. Заедно с американеца и шведа. Американецът пасе крави, шведът строи парламент, а аз правя ограда около къщичката си. Целта ми е да издигна ограда, по-висока от небостъргач, обаче не ми достига материал, затова разграждам по малко от къщичката си. Завалява дъжд, аз обличам черната си мушама, изкопавам тунел под оградата си и отивам да гледам американеца, който пее под дъжда. Запознаваме се. Оказва се, че той не бил забелязал нито мене, нито къщата ми, нито оградата ми. Разказвам на американеца за американското изкуство: Джон Хеселиус, Томас Сали, Уилям Мерит Чейз, Джордж Билоуз, Бенет Нюман, Ад Рейнхарт, Джордж Сегал, Сеул Стайнбърг... Американецът благодари и иска да ми плати за урока. Пристъпвайки на пръсти, към нас приближава шведът. Интересува се дали ще наруши свободата ни, ако привечер - между 17.10 и 17.45 часа - се разхожда из вица. В същото време от Стокхолм се интересуват какво е мнението на шведа относно подготвящия се закон за декоративните рибки - трябва ли да се забрани отглеждането им в аквариуми, по-малки от 90х50х40 см, или не трябва. Казвам на шведа и американеца, че имам познат пазач на язовир и мога да си ловя риба и когато риболовът е забранен. Американецът и шведът или не разбират какво им говоря, или се правят, че не разбират. Казвам им ииий, вижте там какво хвърчи, те вдигат глави, аз им отправям по един ритник отзад и смеейки се, се прибирам зад оградата си. Започвам да се ядосвам на съня си. Защо американецът пее под дъжда, а аз, който знам за американското изкуство повече от него, го гледам уплашен изпод черната си мушама? Защо шведът, който не знае ни какво е робство, ни какво е терор, ни какво е насилие, цени свободата повече от мене? Защо аз имам образование, а онези хора - култура? Защо живея в такъв тъп виц? Защо моят сън изобщо не зависи от мене? Не, така повече не се издържа! Заспивам отново.

Само до ме нахранят, да ме облекат, да ме обуят, да ми дадат 10 стотинки за баничка, да успея да се кача в автобуса, да се помоля пред портрета на стената, да си кажа стихотворението за дружбата, да скоча 2 метра в чест на празника, да съобщя на другарката отрядна, че приятелите ми слушат опасна музика, да се острижа, да измия краката на другаря ефрейтор, да напиша на майка писмо, в което да я уверя, че ще дам живота си за другаря младши сержант, да обръсна мустаците на портрета на стената, да скоча 5 метра в чест на свободата, да се наредя на опашката, да изтъкна пред изпитната комисия, че съм исторически щастлив, да не искам да ям, да не искам да се облека, да не искам да се обуя, да си взема 30 стотинки за баничка, да успея да се кача в трамвая, да нарисувам нов портрет за стената, да напиша дипломна работа за дружбата, да не се срещам с чужденци, да скоча 10 метра в чест на свободата, да работя за наказание, да си получа заплатата, да се наям, да се облека, да се обуя, да си взема 50 стотинки за баничка, да се наредя на следващата опашка, да нахраня, да облека, да обуя детето си, да му дам 1 лев за баничка, да се наредя на следващата опашка, да скоча 100 метра в чест на свободата, да си получа заплатата, да спестя за храна, да спестя за облекло, да спестя за обувки, да си взема 5 лева за баничка, да се наредя на опашката, да си получа пенсията, да си взема пенсията за баничка, да сваля портрета от стената, да подскоча 1000 пъти в чест на новата свобода, да ми откраднат дрехите, да ми откраднат обувките, да ми откраднат баничката, да преровя боклукчийските кофи за облекло, да ги преровя за обувки, да ги преровя за банички, да си поема въздух и…

Отивахме някъде и по пътя си срещнахме човек, когото решихме да набием. По-точно бяхме убедени, че трябва да набием. Опитахме се да убедим и човека в същото, но той не прие нашите убеждения и ние го набихме. По-скоро го скъсахме от бой.
Човекът си отиде, отидоха си и нашите, но добре, че останах аз, за да има кого да бият тези, които идват.
Късмет!

И днес не бях българин... Прости ми, дядо Вазов, но нямам пари... То какъв ли българин щях да бъда, ако кажех, че имам пари, но наистина нямам, а без пари човек не може да бъде дори и българин... 
Минах по търговската улица и като видях по витрините всичко, което от дете мечтая да видя в България - сърцето ми се разтуптя и без малко да започна да се бия в гърдите... Направих си обаче сметката, какъв българин щях да бъда, ако не си правех винаги сметката,  и реших, че  няма защо да  се бия. 
Погледнах към Витоша, казах си, че от нея по-високо нема, но като пресметнах, реших, че и заради Витоша няма  да се бия.
И заради Искъра няма да се бия!   
И заради България няма да се бия!
Срещнах един циганин, и той зяпа само по витрините, и той без пукнат лев като мене, питам го какъв е, той вика - циганин съм. И се смее. А ти какъв си, вика циганинът. И се смее. Аз ли? Никакъв съм, викам... Тайно му завидях. То какъв ли българин щях да бъда, ако не завиждах тайно и на циганите, но този път имаше защо - значи без пари можеш да бъдеш циганин...                 
А и как да бъда българин, като в България няма българи. Комунисти, демократи, либерали, монархисти, републиканци - да, но българи - не. Православни, католици, евангелисти, будисти, мюсюлмани - да, но българи - не. Работници, селяни, буржоа, интелигенти - да, но българи - не. А според политиците ни в България има само електорат и нищо друго.
Дядо Вазов, и днес не бях българин, но утре, обещавам ти, ще бъда.
Ако бием французите с 1:0.

Американците шъ ни оправят нас!
Нали когато животните ни умираха от глад, те ни дадоха фуражна царевица, нали когато децата ни плачеха от глад, те ни дадоха мляко на прах, нали когато ние ревяхме от отчаяние, те ни дадоха уиски!
И сега, когато не животните ни, а културата ни се гърчи в агония от глад, самота, бездуховност и ненужност, те шъ ни оправят нас.
Те ще кацнат в България, така както кацнаха на Луната, ще разровят пепелта на културата ни, за да потърсят някое живо въгленче. Ако намерят, ще го изпратят със своя спускаем апарат на своята си земя, а ние ще обикаляме боси пепелището си без страх, че нещо ще ни опари, ще се бием в гърдите, че сме нестинари, че дедите ни са ходили по огън, и колкото повече затъваме в пепелта си, толкова по-отчаяно ще протягаме ръце към пръта на знамето им като към спасителна сламка.
Те ще ни напишат българските пиеси, те ще ни ги изиграят, те ще ни напишат българските книги, те ще ни ги прочетат, те ще плачат, когато пеят "Заблеяло ми агънце", те ще вървят под химна "Върви, народе възродени"  и техните души ще се възвисяват от българската култура, която ни създават.
Американците шъ ни оправят нас!
Както навремето ни оправиха руснаците.

                                                      
To be or not to be?
Кое е по-достойно - с тубата на врата да скоча от Орлов мост в Перловска река, или да влача тубата си като хомот от площад на площад с унизителната надежда, че ще залепят някой лев върху откритото ми чело?
Или да захвърля тубата си на някой трън, където само вятърът да я надува, а аз да постъпя на работа в държавния фанфарен оркестър и да се гордея, че лепят лев върху лев върху голия ми задник?
Ами ако през тубата ми излиза народната душа?
Глупости! Освен моята душа през тубата ми не може да излезе нищо друго!
А може би е по-достойно да застана на площада пред Кьолнската катедрала, да прекарвам душата си през тубата за някой пфениг, да спестявам, спестявам, спестявам, докато си купя бял кон и се завърна в България на него?
То съседът ми не иска да ме чуе, та немецът ли ще ме чуе?...
Тогава за кого?... За кого съм тръгнал да изкарвам душата си през тази туба?
Само за тебе, Господи!
Прости ми, Господи, но се страхувам, че няма вече какво да изкарвам. Всичко изфуча на вятъра: по сватби и вечеринки, по радио и телевизия, по служби и магазини, по дявола и политиката... И ни имам сили да надуя тубата, ни да я сваля от врата си, ни да извикам to be, ни да прошепна not to be.
Но всичко това няма значение. По-важно е друго - че ние, тубистите, и да останем без душа, не оставаме без дух, а продължаваме да се шегуваме.
Значи, един мъж отишъл в командировка. А жена му в това време... Хо-хо-хо!

Повръща ми се...
Или е от ракията, или е от салама. А най-вероятно и от двете. Нещата са свързани. Изключено е дрехите и обувките, които купувам, да са менте, а яденето и пиенето да не са. То циглите на къщата ми се разтвориха като хапчета... Всъщност  хапчетата са неразтворими като копчета... То пък копчетата се разтварят като захар. То пък захарта се втърдява като гипс. То пък гипсът... Ох, човек не може да направи една метафора!.. Заради това поетите ни са политици. А политиците ни са дребни търговци. И все ни пробутват “България от векове и за векове” - една държава-менте, която се разпада пред очите ни...
Повръща ми се...
Може да е и от духовната храна... От тези песни за долари, от тези филми за убийства, от тези смешки за загоряло ядене или от тези освещавания на офиси. Или от приятелствата до първия заем. Или от любовта до последна употреба...
Повръща ми се... Изглежда, фалш няма само в природните стихии. Затова се радвам, когато потъвам - о, водата е истинска! Затова съм щастлив, когато горя - о, огънят е истински! Обаче кожата, която присадиха на лицето ми, се оказа менте. Лекарите я взеха от задника ми.
Повърнах.

- Така... Преди миналия понеделник България нямаше  история.
- Нищо няма България, нищо. Ни история, ни математика...
- Боже, математика! Каква математика, като всеки ти прави сметката с едно наум!..
- ...Ни биология!... В другите страни хората си имат всичко - малък кръг на кръвообращение, голям кръг на кръвообращение... а тук кръвта ти се е смръзнала и ни нагоре, ни надолу... Ей го, вчера си отрязах ухото и... нищо не ми изтече...
- Там, където няма история и математика,  няма и биология.
- И трудово обучение няма.
- Няма. Я виж китайците - по трудово обучение  каква стена си направиха, а ние...
- Ние - нищо. Опитахме да направим във Велико Търново една стена, но отиди да я видиш - останали са само развалини...
- Защото между камъните й няма и прашинка цимент. Всичкият цимент майсторите го откараха на вилите си.
- Ако има от нас по-крадливо племе - на!
- По-крадливо племе от нас няма в цяла Европа!
- Каква ти цяла Европа, в целия свят няма по-крадливо племе!
- И на онзи свят няма!
- Знам. Няма.
- ...А, сетих се - и география нямаме!
- Нямаме. Искър пресъхна, Дунав...
- Остави го Дунав, той не е наш...
- Нищо нямаме!
- Я да вземем... Кого да вземем?... Да вземем либийците... Знаеш ли каква пустиня имат!... Докъдето ти стига погледът - пясък. Целият свят могат да затрупат с пясък...
- А под пясъка - петрол.
- Нищо и никакви либийци, а ние...
- Поне бензин да имахме. Моята я карам все на червено.
- С тези червени лампички колитe ни заприличаха на публични домове.
- То поне проститутки да имахме...
- Трябва да обикаляш нагоре-надолу по улиците цели три минути, докато попаднеш на някоя...
- Аз съм бил в Париж...
- О! Париж!... Френска работа!
- Абе хората, като си правят столица - правят си Париж! А ние...
- Нищо.
- Само ни дай да приказваме...
- Само ни дай да се оплюваме!
- Абе защо не ни пуснат една бомба и да се свърши с нас.
- Друго не заслужаваме!
- Или да ни отровят?!
- Но преди това да ни удавят. Че кой знае как ще ни отровят.
- А ако ни оставят да се изтрепем едни други, дали няма да бъде по-сигурно?
- Няма да можем да се изтрепем като хората. Нали си се знаем...
- Кой, ние ли няма да можем да се изтрепем едни други?... Кой, ние ли?... Че ти знаеш ли кои сме ние, бе?...
- А ти знаеш ли кои сме ние, бе?!....

- Здравей!
- Здрасти!
- Как си?
- Благодаря, добре. А ти?
- Благодаря, и аз. А малкото как е?
- Благодаря, добре. А твоето?
- Благодаря. И моето.
- Сякаш не сме се виждали цяла вечност!
- Да бе...
- И какво правиш?
- Благодаря, добре съм. А ти?
- Благодаря, и аз. А малкото?
- Благодаря, и то е добре. А твоето?
- Благодаря, и моето.
- Това е най-ценното!
- Разбира се!
- А иначе как си?
- Благодаря, добре съм. А ти иначе?
- Благодаря, и аз съм добре.
- Това е най-ценното.
- И малките ни щом са добре...
- От това по-добре няма...
- Няма...
- Ами...
- Ами да се видим някой път, а?
- О кей...
- Значи ще се видим?
- Ще се видим.
- Значи разбрахме се.
- Разбрахме се.
- Ако пък искаш да се видим сега?
- Ами добре.
- Е, много се радвам, че ще се видим!
- И аз се радвам!
- А къде е малкото, сигурно много е пораснало?
- По-голямо е от мен.
- И моето.
- Ами нали за това са малките - да растат...
- Да, така е...
- Е, разказвай...
- Ами добре съм... Мисля да мръдна някъде, защото тук...
- А, тук е ужас!
- И аз затова мисля да мръдна малко...
- Защо не минеш да се видим някой път?
- Благодаря!
- Да си поговорим...
- Ама разбира се, че...
- Да изпием по едно шампанско...
- А, хубаво е шампанското да го запазим...
- За кога да го пазим?
- За празник...
- За кой празник?
- За някой празник...
- На някого...
- Някъде...
- Някога...

Слънчогледови семки или тиквени?
Всички харесват тиквените...
Значи слънчогледови...
Слънчогледовите ги ядат папагалите...
Значи тиквени.
Тиквените са расли на тъмнина, слънчогледовите на светлина...
Значи слънчогледови.
Слънчогледовите са черни, тиквените бели...
Значи тиквени.
Тиквените са си тиквени, слънчогледовите - слънчогледови...
Значи...
Извинявайте, какви семки предпочитате да плюя във врата ви?

Какво нещо е животът?... Защо аз... а тя?... После когато аз... тя?... Защо?... Как така тя... а аз?... И защо аз не... а тя?... Значи тя... а аз... Защо тя... а аз?... Защо когато тя... аз?... И когато тя... аз?... И обратното. Защо?... Съдба ли е било аз... а тя?... Или просто по някаква случайност аз... а тя?... А когато аз... тя?... Какво е било това?... А ако аз не... тя щеше ли да?... И защо тя да... а аз не?... Да, животът е...

и
преди
това

Тухла.
30 х14 х7.
Има нещо загадъчно в тази простота.
На човек му се иска да я разбере.
До тухлата тухла, до тухлата тухла, до тухлата тухла …
Стена.
На човек му се иска да я разбие.

- Ние сме били пръст.
- Нас са ни тъпкали свине и говеда.
- Тухларната ни направи на тухли. Там се формовахме, там се пресовахме, там се изпекохме.
- Всички носим и пазим печата на тухларната. Той е нашият знак за качество.
- На счупена тухла такъв знак не може да се види.
- И в дъжд, и в пек, и в лоши, и в хубави времена ние не променяме дарените ни от тухларната размери.
- И след сто години ние сме такива, каквито сме били - 30х14х7. От нас винаги може да се построи стена. И всяка тухла практически може да бъде поставена на всяко място в стената.
- Това, което ни разделя, е това, което ни свързва.
- Това е калта.
- Ние се просмукваме в калта, калта се просмуква в нас.
- Сега се опитват да ни съединяват с хоросан, но хоросанът, както и да го забъркват, си остава чужд на нашата природа.
- Вековете са доказали, че нищо не споява така здраво тухлите в една стена, както калта.
- Историята познава случаи, когато хора, покорили планини, са си разбивали главите в стени от кал.
- Историята познава и случаи, когато не хората са си разбивали главите в стените, а стените са разбивали главите на хората.
- Хубаво нещо е историята.
- При случай и тя може да се използва като свързващ материал.
- Ние сме решително против прозорците и вратите! Те, както ни учи историята, нанасят тежки рани в стените, които изграждаме.
- Няма какво толкова да се гледа, няма какво толкова да се преминава!
- Стените не се строят, за да пропускат, а да спират!
- Стените не се строят заради вратите и прозорците, а заради себе си.
- Защото ако ни задруса...
- Както ни учи историята...
- От стените, в които е имало врати и прозорци, не остава тухла върху тухла.
- Ние пръст сме били...
- Пръст няма да станем!
- Ей, човече, на тебе говорим!
- Какво правиш?
- Стой!
- Сто-оой!
- Още една счупена глава!
- Още една избита тухла.

Подредени
един зад друг,
или разделени
от железобетонни стени
на домовете си,
отворили широко прозорците,
за да сменят мръсната надежда,
опаковани във вестници от вчера и утре,
с ръце стегнати в часовници,
които намотават и размотават
нервите им,
за да убият времето,
те трябва само да чакат
на една опашка,
образуваща кръг.

М-ммм днес временцето ще е хубаво...  Ще изляза на балкона, ще се събуя бос, може да си изрежа и ноктите на краката... Абе падам си по удоволствията, които ми предлага това... животът. Не съм от тия, дето, мамицата им, вярват в прераждането и има ли слънчице, винаги съм с ножичката  на балкона... Ох, то от тези бутилки няма къде да се стъпи... И гледай я жената, мамицата й, де си ги е простряла да й съхнат... Ох, само да не ги изцапам, че като писне... Нямало цял живот само циците си да пере, а искала и тя като другите жени... Ужас!... Гледай, мамицата им, заели целия балкон, аз къде да си метна корема. Абе какво става с тази жена, питам аз?... А пита ли ме тя, мамицата й, какво става с мене... Протичат ли процесите ми нормално, или не протичат.  Като ми се напълнят краката с кръв, изправям ли се  на глава, като ми се напълне главата, обръщам ли се на крака... Не, не ме пита. Тя, мамицата й, си мисли, че като се е оженила за мене, аз трябва да мра... Обаче аз... Ех, че слънчице напече!... Ще  си се събуя бос и ще си изрежа ноктите... Пък ако си изстържа и петите...

Земя, треви, животни, хора, хляб, къщи, картини, памитници, небе, звезди.
И един паяк, който свързва всичко това.
Зад картината.

От векове стоя зад тази картина и прокарах паяжини до всичко, което може да се види на нея. Задачата ми сега е да обвържа в паяжината си и нещата, които не могат да се видят. Повечето мушици излизат от там.
Мушиците са вредни, защото ги унищожавам. Ако не ги унищожавах, нямаше да бъдат толкова вредни, разбира се. А, да, те са вредни и затова, че летят. Аз съм полезен заради това, че унищожавам вредните мушици. И за да ставам все по-полезен, все повече мушици трябва да унищожавам. А за да унищожавам все повече мушици, все повече трябва да разширявам своята паяжина. А за да разширявам все повече своята паяжина, трябва да обхвана в нея и нещата, които не се виждат.
Както разбирате, при мене всичко е подчинено на желязна логика. Нямаш ли желязна логика - нищо не можеш да унищожиш. Желязната логика стои над логиката, както казвам аз.
Но паяжината не е само суха наука, не, паяжината преди всичко е изкуство. Макар и трудно достъпно, това изкуство заема все повече място в художествените галерии. Там, където има изкуство - има и паяжини, както казвам аз.
Макар и да съм прекарал безброй безсънни нощи, замрял в очакване, аз няма от какво да се оплача.
Първо, всички ъгли по света са твои. Можеш да избираш. Лично аз харесвам традиционния прав ъгъл с отклонение плюс-минус 5 градуса. Защото е хубав. По-младите паяци, гледам, ги влече към по-острите ъгли. Какво толкова им харесват, не ми ясно, но не им се бъркам - където си искат, там да се навират, стига да си вършат работата. Нашата работа е глей си работата, както се шегувам аз.
Второ, актът на творчеството. Съзнанието, че даваш нещо от себе си в прокарването на всяка нишка. Следата, която оставяш след себе си... Това може да го изпита само един гений на духа.
И трето, висшето удоволствие от лова. Ах!... След като си изпипал цялата си мрежа до най-малките детайли, не ти остава нищо друго освен да чакаш сигнала за тревога по някоя от нишките. Всеки сигнал за тревога е една добра вест, както казвам аз.
После, тържеството на разума, каквото се явява всяка паяжина, над хаоса, какъвто се явява полетът на всяка мушица, биенето на главата й в невидимата мрежа, осъзнаването на собствената й нищожност и в края на краищата вредност.
И накрая - обирането на плода, което те изпълва с жизнени сокове за нови победи. Живот!
Единствено трябва да се внимава с вятъра. Ако не се внимава, вятърът може да те отнесе с цялата ти паяжина и всичко. Затова паяжината се прави така, че да не бъде препятствие за вятъра, да може и най-слабият и най-силният вятър свободно да преминава през нея. Овладееш ли и вятъра, други проблеми нямаш, можеш да векуваш.
Има ли някакви въпроси?

Малкият човек…
Човек като човек.
В сравнение с нещата, които прави,
изглежда малък.

Колко ли е часът?... Ни да станеш, ни да заспиш отново... И вчера се събудих по същото време... Много бира пих снощи... И тия комари!... Не измислиха нещо да ги премахнат, ей!.. Ама иначе им дай да говорят по телевизията - това премахнали, онова премахнали... Довечера ще се изкъпя и ще си сменя чаршафа. Ох, и тази зима да издържи, догодина ще отида при Петрович да ми го закърпи... Не, не, няма да го пера, само ще го обърна, че то от много пране... Не, не е от прането, много се въртя, докато заспя... Има хора - заспиват бързо, с един чаршаф изкарват двайсетина години... И тази зима да издържи, пък догодина ще отида при Петрович да ми го закърпи... да ми го зашие... Пари ще събера. Намислил съм една работа, само да стане... Значи, ще накарам Хлапето да изпочупи всички прозорци по света, а аз ще минавам след него уж най-случайно в ролята на стъклар... Хи-хи-хи!... А мога да отида и в Академията. Да позирам... Кой ли не се е учил да рисува на мене?... Най-обичам да ме рисуват как ям на нивата. Топла пита, сирене, домати и чушки. А по-известните художници ми дават и чесън... Но ако професорът ме изправи до стената да държа пак онова проклето кормило на историята - ще откажа. Пришки ми излязоха от това кормило... И не мога да позирам все ухилен като малоумен... Има обаче там една студентка... Тя ако ми каже да хвана кормилото!... Ех!... А ако рече да ме рисува голо тяло?!... Ех, мамо, ще види тя!... Бре, това време като че ли съвсем е спряло. Хеопсовата пирамида като строихме, ни вдигаха по това време. Докато пренасяхме надолу-нагоре онези каменни блокове, колко винтчета и зъбчати колела излязоха от строя... Като се обърна назад и погледна пирамидата, веднага ме обзема онзи метален вкус в устата... Все пак тогава имаше ред! Другарите ми още носят снимката на фараона в портмонетата си... Поне да жумя, да си почиват очите ми. Утре, не, то вече е днес, ме чакат осем часа пред компютъра... А и вечерта трябва да гледам 234-а серия... Ще си взема пак три бирички, ще си ги сложа в хладилничето, пък ако ще да ставам през нощта и пет пъти.... Така де, и аз съм човек!... Ако утре, не дай си боже... никой няма да си спомни за мене, никой!... Толкова пъти съм умирал, Господи, толкова пъти! И от старост, и от болест, и от куршуми, и от бомби. То не беше една война, то не беше един мир... Горкият аз!... Не, няма от какво да се оплаквам - такъв е животът, такава е смъртта... Горе главата! Отиди на паметника на незнайния човек и си поднеси цветя! 

Огледало,
облепено с изрязани с бръснач портрети от вестници, служили известно време като модели за мустаци и прически.
Плешив бръснар кьосе
в бяла престилка.
Никелирани инструменти,
като в операционна.
Бял стол със сплескани
от стискане подръчници.
Няколко избелели лозунга
за цвят.
Глава, готова за всичко
(и за подстригване, и за остригване, и за обръсване), молеща се от нея да не падне косъм.
Разбира се, побеляваща.

Явно съм попаднал при добър бръснар - по чаршафа, който намества около врата ми, няма следи от кръв. Хора всякакви, защо да няма и добри бръснари. Въпреки че бялата престилка създава лъжливо впечатление, изглежда по-скоро дебел, отколкото слаб. Чел съм, че дебелите хора са добри... Или съм го учил?... Ей тук, зад ушите малко я намалете, ще му кажа, и ей тук, само малко зад врата, ще му кажа... Не, ще го обидя. Ще си помисли, че го смятам за некадърник, за човек, който не знае какво трябва да прави. И ще ме направи на нищо. Пък и не чух гражданина, който беше преди мене, да каже как иска да бъде подстриган. Но  като стана от стола, имаше вид на доволен. И бакшиш остави. Сигурно в  тази бръснарница редът е такъв: не искаш нищо, имаш вид на доволен и оставяш бакшиш... Защо ли не му дам аз бакшиша предварително?... Не, ще го изтълкува като подкуп, а това вече е нарушение на реда... Ще го подкупя с доверие. С доверие можеш да подкупиш и онзи, когото не можеш да подкупиш с пари. Това съм го чел... Или съм го учил?... Трябва да се успокоя, да му дам да разбере, че съвсем доброволно, с огромно желание съм поверил главата си в неговите ръце... Ами то това му е пределно ясно. Беше време, когато до бръснарския стол ни докарваха милиционери, но сега е друго. Сега човек тръгва към бръснарския стол съвсем съзнателно, сега има опашки пред бръснарските столове и всеки се стреми да тикне главата си в ръцете на бръснаря. Само дето по създадения през годините условен рефлекс, след като сложат чаршафа около врата му, започва да се изпотява... Добре, че се паднах при дебел бръснар, дебелите хора разбират от изпотяване... Усмихва се... Спомнил си е нещо хубаво и се усмихва... Човек, който има памет, не може да не уважава главата на човека. Това чел ли съм го, учил ли съм го?... Забравил съм... Ех, ако ей тук, зад ушите, само малко я намали, и ей тук, само малко зад врата... По-щастлив човек от мене няма да има... Господи, защо се получава така, че се подстригвам не както искам аз, а както иска бръснарят? Къде сгреших, с какво го предизвиках? Ето и главата съм си навел, и врата съм си изпънал силно напред, и не мърдам, потта си не смея да избърша... Има някаква много тайна причина, поради която бръснарите постъпват така с нас, другояче не мога да си го обясня. Мисля си дори, че както художникът има право да ме нарисува по свой вкус, така и бръснарят има право да ме подстриже, остриже или обръсне по свой вкус. И дали ще ми остави пътека в главата, дали ще ме фризира, дали ще ме пореже - това си е чисто негова работа и мене изобщо не трябва да ме засяга. Мисля си дори: кой стои по-високо в обществената йерархия - художникът или бръснарят? Мисля си дори, когато дойде време красотата да спасява света, кого ще избере човекът -  художника или бръснаря?... Гледам се в огледалото и не мога да се позная. Значи бръснарят си е свършил добре работата... Кой е следващият?

Една хубава вечер наш'те дойдоха у дома на власт. Толкова отдавна ги чаках и много им се зарадвах. От предишните ми гости, които бяха вкъщи на власт, не беше останало нищо за ядене и пиене, но наш'те ми казаха да не се притеснявам - това, че са на власт у дома, ги и хранело, и опивало. Ето, не са като другите - пеех си в банята и сърцето ми се пенеше от възторг. Пуснах ги на одъра - на другия ден ги гледам - те под одъра, целите в паяжини - търсели скрити врагове. Помислих, че се шегуват - виждал съм ги, преди да дойдат у дома на власт, така да се шегуват - но като изхвърлиха одъра през прозореца, разбрах, че те вече не се шегуват. Доплака ми се. Издълбах една дупка в земята и извиках: "Защо бе, царю Мидас, защо, нали наш'те са на власт?!" А ехото ми отговори: "Власт, власт, власт..."

Ние наш,те си ги обичаме. Е, не че точно ги обичаме, нали, но си ги уважаваме. По-точно - вярваме им. Е, не че им вярваме, нали, но други не щем. Това е най-точното - други не щем.
Прости били. Такива си ги искаме. Пет думи знаят: “горе”, “долу”, “черно”, “бяло” и... още една, нали, но всичко им разбираме. Не са като някои, които ти говорят със сто думи и не само че не можеш да разбереш какво ти казват, но те правят на плюнка. Не че те правят на плюнка, но те карат да се чувстваш плюнка, нали... Нищожество да се чувстваш... Разни философи, нали... Като се сравняваме с тях - нали, а като се сравняваме с наш,те - не се чувстваме плюнки, а равни на тях. И затова си ги обичаме... Не че ги обичаме, ами такова, нали... сме си за тях.
Нямали ни морал, ни достойнство, ни възпитание. Да, нямат. И слава богу, защото това ни прави свободни. Щом те правят каквото си искат, без да се съобразяват с нищо, нали, значи, и ние можем да правим каквото си искаме. А това е свободата, нали... Наш,те ни донесоха свободата, а не онези, за които пише, че са се борили и умирали за наш,та свобода... Пред онези ние не се чувстваме свободни, а виновни, а виновните не са свободни, нали... А пред наш,те ние се чувстваме напълно свободни... Така че ние си уважаваме наш,те. Не че ги уважаваме, но сме си за тях... Не били демократи... Какво значи демократи, питаме ние. Да седнеш да слушаш обясненията на детето си, вместо да му удариш два шамара. Или пък да търпиш като вол някакви си непознати да ти се мотаят из краката, ааа не, това не е живот, такива демократи не ни трябват на нас, нали... На нас ни трябват демократи, които да правят живота ни по-добър, а не по-лош, нали, и каквото поискаме - това да бъде, тъй като ние няма да поискаме за себе си нещо лошо, нали... Отнасяли се към нас с пренебрежение. Наричали ни “маса”. Те пък ако знаят как ги наричаме ние, нали?

и
разни
работи

8:00    Закуска
8:30    Осигуряване на прехраната
9:00    Осигуряване на прехраната
9:30    Осигуряване на прехраната
10:00   Осигуряване на прехраната
10:30   Осигуряване на прехраната
11:00   Осигуряване на прехраната
11:30   Осигуряване на прехраната
12:00   Обяд
12:30   Осигуряване на прехраната
13:00   Осигуряване на прехраната
13:30   Осигуряване на прехраната
14:00   Осигуряване на прехраната
14:30   Осигуряване на прехраната
15:00   Осигуряване на прехраната
15:30   Осигуряване на прехраната
16:00   Осигуряване на прехраната
16:30   Осигуряване на прехраната
17:00   Осигуряване на прехраната
17:30   Осигуряване на прехраната
18:00   Осигуряване на прехраната
18:30   Вечеря
19:00   Голяма нужда

За да получите съвременно звучене на думите: благополучие, възпитание, вяра, герой, доверие, законност, идеал, истина, култура, любов, мир, морал, несъгласие, нормално, откровеност, победа, политика, принципи, приятелство, промяна, сигурност, съчувствие, успех, щастие и др., поставете ги в кавички.

в света на джуджетата
всичко е малко
но това не може да се разбере
от джуджетата
в света на великаните
всичко е голямо
но това не може да се разбере
от великаните
в света на нормалните хора
всичко е нормално
но това не може да се разбере
от нормалните хора

милиони
живуркали в робство
стотици
загинали за тяхната свобода
наследниците горди
знаят си историята

турци ни правят хляба
французи - сиренето
англичани - пиенето
гърци - мезето
китайци - гащите
австрийци - сутиените
швейцарци - часовниците
японци - телевизорите
германци - колите
сингапурци - компютрите
американци - филмите
руснаци - пищовите
това е да си велик народ

имаме земя
имаме вода
и си правим кал

Вали.
Вали.
Вали.
Протичат покривите, разкашват се книгите, загасва огънят.
Идва нашето време.
(Времето на едноклетъчните.)
Започваме да се делим.
(Така се размножаваме.)
Светът се изпълва с едноклетъчни.
(Едноклетъчни риби, едноклетъчни гущери, едноклетъчни хора, едноклетъчна мисъл,
едноклетъчен смях, едноклетъчно творчество.)
Апокалипсисът вчера
е еволюция днес.
Хо-хо-хо!

днес
е денят на еднодневките
никога не е имало вчера
никога няма да има утре
целта на съществуването
да се удържи денят
часовниковите стрелки
стават на кръст
целта е постигната
средствата са оправдани
хората се раждат днес
и умират днес

върху масата съхне парче хляб
две кучета обикалят около него
и огладняват
едното захапва хляба и побягва
другото го настига
взема му хляба
и го връща на масата
едното куче умира от глад
другото - на поста си

виж оцелелите
лица в маски на страданието
лица в маски на успеха
сложени от инстинкт за самосъхранение

лъха южнякът
бълбукат поточета
никнат цветове
бият камбани
блеят агънца
колят ги

туп туп туп
кръвта разпознава хорото
краката знаят стъпките
ръцете не знаят
как да се хванат една за друга

когато
ни принудиха да си вадим хляба
от кофите за боклук
когато
ни дадоха да разберем че
здравето не е за нас
културата не е за нас
достойнството не е за нас
свободата не е за нас
и  бъдещето ни е минало
ние чухме бръмченето на самолет
и надигнахме глава

тръгнахме
политическите лидери
заеха местата
на духовните водачи
Боже
докъде стигнахме

митинг
качвам се на трибуната
изсеквам се в знамето
слизам от трибуната
какво да говоря на хора
пред които не изпитвам срам

боря се за власт
ако спечеля
губя само мене си

аз правя хляб
и живея за хляба
за мене хлябът е
или топъл или студен
или бял или черен
различавам се от животните
и по това че разделям хляба
на евтин и скъп
не деля хляба
на красив и грозен
по това се различавам
от човека

ние сме все културни хора
и аз знам как да се държа в обществото
поздравявам
усмихвам се
питам мога ли да помогна
и се страхувам да не кажете че
това е ирония

политикаполитикаполитикаполитика
политик
аполитикаполитик
апол
итикаолитикаполитикаполитиколитикаполитикапол
итикитикаолитикаполитикаполитиколитикаполитикаполитик
а
итикаолитикаполитикаполитиколитикаполитикаполи
бъркам си в устата
и си притискам езика
с два пръста
разтворени в знак
victory

миналата година ябълките
цъфнаха през февруари
и измръзнаха през април
по-миналата година също
и сега нямаше да ям ябълки
ако природата се учеше от грешките си

на Светлин

живи цветя
цветя натюрморт
сравнявам ги
Бог е с мъртвите

ято птици се оглежда
в облачното море
потъва към дъното на небето
дълго гледа след него
летящата риба

гора
къде е началото й не знам
краят й е в брадвата която нося

купете си цветя
Поставете ги в чаша с вода
И забравете, че са купени

килия
решетки
осъдени на ръждясване

тишина
чувам часовника
отмерва времето
чупя часовника
тишина
чувам сърцето
отмерва времето

на Павел

цвете цъфтящо върху лайно
Господи
защо отреди на цветето такава съдба
върху хубавата земя расте царевица
там торът е изкуствен и
цветето е бурен
казва човекът засаждащ цветя
бих целунал ръката бъркаща в лайната
ако не бях толкова мръсен

- познавате ли този човек
- не
понеже нямам снимки
ходя от човек на човек
с едно огледалце

оцениха ме
и аз се продадох

все нещо преподреждам
как ме търпи Господ не знам

излизам извън кожата си
каква смрад е навън
каквато и вътре

не мисля за утрешния ден
залезът е винаги красив

мога да побера целия свят в себе си
не не съм толкова влюбен
толкова ми е празно

затъвам в компромиси
най-страшният ще бъде, ако изляза жив от тях

любов
и започва всичко отначало
любов
и започва всичко отначало
смърт
и започва всичко отначало  

ако ме потърсиш
ако ме няма
значи съм с тебе

порязах се
боли ли те

колко малък е океанът
колко малко е морето
колко малка е реката
колко малък е изворът
колко малка е чашата с вода
да се разтворя 

времето не се връща
то се повръща
и пак го ям и пак...

намразвам това
което съм обичал и загубил  
и ми олеква  
намразвам себе си

разпитвам пощенската си кутия
искам да изтръгна доказателство
че съществувам
бъркам в окото й
разбивам устата й
разпарям стомаха й
нещо пада в краката ми
сметката за вода

ти си сам
и най-после трябва да се примириш
с тази мисъл
казвам на...
казвам на...
казвам си

Господи
не ме оставяй сам
да си избирам наказанието
ще избера най-лекото
или най-тежкото

сега пък ми стана
мъчно за мене
сигурно съм умрял

изтощените батерии
не се предават
купуват си ново фенерче

боря се или умирам
има за какво да умра
няма за какво да се боря

ще зарасне раната
ще остане белег
върху белега
върху белега
върху белега

болка цирей гной
а толкова красив е животът
(това написах като се изстисках)

време беше
не можеше да тръгна как да е
направих списък на най-необходимото
(по азбучен ред):
аз
азбука
боб
Бог
вода
гащи
дете
домати
език
ерекция
жена
жени
зъби
игла
илюзии
книги
къща
лекарства
любов
лъжа
лъжица
минало
молив
музика
нож
огледало
очи
пари
път
салфетки
сандвичи
сапун
смях
сол
сълзи
сън
тоалетна
това
философии
Х
хартия
цифри
чорапи
ще
яйца
метнах списъка на гръб и тръгнах

Отсякох дърво.
Направих бумеранг.
Хвърлих бумеранга.
Бумерангът се завърна.
При корените на дървото.

и
малко
Америка

на една ръка от Новия свят
и на хиляди мили от Стария
точно по средата
между надеждата и спомена
се намира остров Елис
години
като емигрантски чиновник
тук е работила
съдбата
и е давала шанс на милиони хора
да направят от живота си богатство
или
ги е връщала назад
към местата където човек не знае
какво да прави с живота си
сега Елис айлънд е музей
съдбата е безработна
и трябва да й платиш
за да ти каже
че щастието ти зависи
не от това къде си
а с кого си

Аз съм Иван.
Или Джон на английски.
Не, аз или съм Иван, или Джон.
Джон не би се колебал, сигурно съм Иван.
Не спечелих от тото, все съм гладен, оплаквам се - значи съм Иван.
Не пуша, състезавам се, тук ми е хубаво - значи съм Джон.
Ако загубя състезанието, това е край - Иван.
Ако загубя състезанието, това е начало - Джон.
Светът е крив и аз ще го променя - Иван.
Светът е прекрасен и аз ще се променя...
Политиката...
Парите...
Не мога...
Мога...
Виновен съм...
Горд съм...
Те...
Аз...
Какво става с мене?...
От Иван Джон става,
но Иван от Джон не става...
Кой казва това?..

тук човек вижда
и познати неща
аз видях себе си
бях с тяло което
не беше с мене
и с кон който
не беше с мене
бях издялан
от дърво което
побеляваше
бях наречен
"краят на пътя"
и стоях встрани
да не преча на движението
утре трябваше
да мина по път който
беше свършил
попитах
залязлото слънце
дали ще изгрее

и
много
целувки

Мила майко,
Какво да ти пиша? Вчера с добри другари ходих на екскурзия до Витоша. Момичета и особено софиянки между нас нямаше. Бях си взел вълнения пуловер, който ми изплете за рождения ден, и когато седнах да почина, макар че не бях изпотен, го облякох. Разбира се, не седнах направо на голата земя, а си постлах клонки и шумки. По време на екскурзията намерихме една кутия Кент и кибрит, оставени от лоши хоро, вероятно американски туристи, и ги предадохме на органите на външното разузнаване. Като се връщахме от планината с рейса, отстъпихме местата си на по-възрастните от нас, а те ни попитаха какви са родителите ни, че така добре са ни възпитали. Аз отговорих, че родителите ми са обикновени хора и ти рекоха: „Браво на такива родители!” Друго какво да ти пиша? Храня се най-редовно, от храна пари не пестя. Миналият месец наддадох килограм и триста. Кръвното ми налягане е нормално – 120 на 80. Захар в урината си нямам. А, щях да забравя! Като спя, ако усетя, че съм се отвил, ставам, завивам се и пак заспивам. Така че бъди спокойна, аз съм вече голям и знам какво трябва да правя в този живот.

3равей, татко,
Пиша ти, за да не кажеш после, че не се обаждам.
Едни непознати, като разбраха, че съм тръгнал да търся най-скъпия дар, ми казаха  да не се връщам без кола в България. Но каква кола - не уточниха. Крадели всякакви. Господи, каква кола да им избера? Ако я откраднат веднага щом се върна в България - лесно, ще им взема някой  15-годишен фолксваген-голф, колкото да не е без нищо, но ако решат да я ползвам известно време - трудно. От една страна, това трябва да бъде някоя по-малка кола, да си я паркирам под възглавницата, за да не я откраднат някои други непознати, от друга страна това трябва да бъде някоя голяма кола - като пътувам, да мога да си слагам в нея всичко, което могат да ми откраднат от апартамента: телевизора, крушките, фасонгите, хладилника, прозорците, вратите, цигарите, кибрита, пералнята, клечките за зъби, гардероба, леглото, сапуна, четката за зъби, паркета, водомера, муфите, олиото, тапетите. Не знам, може би пък да искат да ми откраднат някоя скъпа кола -нещо, което да струва 20 хиляди марки, за да ми искат после 10 хиляди марки за откуп. Във всеки случай това трябва да бъде кола, която да не предизвиква гнева им. Като седнат в нея - да се чувстват удобно. Значи седалките да са широки, тъй като моите непознати изглеждаха доста мускулести момчета. А облегалките за глава трябва да са по-широки от седалките, да не си напрягат излишно вратовете момчетата. И най-важното - колата да е без огледала, защото, като си видят физиономиите, момчетата се хващат за кобура. Има тук една автокъща,  предлага коли, специално оборудвани за българските условия - с кори за яйца под задното стъкло, със секира от страната на шофьора, с амбразура за картечница. Ако им купя направо един танк, няма да издържат на изкушението да го продадат веднага и пак ще ги ядосам, защото те пари си имат, нямат си само нещо, което не знаят какво е. Може би една катафалка ще им свърши работа повече от всичко друго - момчетата отдавна искат да затворят кръга в бизнеса си - открадване на колата, убиване на собственика, извозване на трупа...
Господи! А тук един немец реши, че за него в Германия няма повече живот, и замина за България. А все ми се струва, че ние, българите, обичаме България повече от немците, и ще се върнем в родината си - не за да живеем, а да умрем в нея. 
Шегувам се, че ще се върнем, бе!

Скъпи мой най-голям сине,
Получих ти писмото и един от трите косъма, които ми изпращаш за спомен - вероятно другите два са ги откраднали в пощата. Писмото дадох направо на майка ти да го чете, тъй като тя много обича да чете чужди писма.  Не знам какво ми пишеш, тъй като майка ти каза, че ще ми даде писмото ти, ако й направя 20 лицеви опори. Пък аз, ако можех да направя 20 лицеви опори, нямаше да ги правя на майка ти. По косъма ти обаче разбрах, че си добре, т. е. попаднал си на добра жена. Защото ти е оставила все пак един косъм на главата. Дай боже да са били три. И аз съм добре. Сцепих една тиква и й оставих семките да изсъхнат, като се върнеш, да не купуваш семки от ромите, че кой знае дали си мият ръцете, като ги пипат. Аз знам, че ти ще ми донесеш най-скъпия дар, но за всеки случай пускам и тото: 6, 11, 26, 31, 42 и 47. Пиши  какви числа вървят по света. По телевизията казаха, че дамските превръзки “Олуиз” вече са тук, ще дойде ред и на числата.
Ти сигурно - както съм те учил - непрекъснато страдаш по родината и все се питаш какво става у нас. Ами кво. Депутати се ръгат при меле. При обсъждане на закона за движение по калдъръмите и джадетата настъпило меле пред трибуната и соцдепутатката Дафинка Хаджимитрева ръгнала с лакът независимия депутат Рамзи Осман в слабото му място. Депутатът Осман процедил през златните си зъби закана, касаеща задните заоблени части на соцдепутатката на език, неприет за официален, и групата на Отечествената партия е поискала Осман да бъде опандизен заради нарушаване на закона за официалния език, член 1, алинея 2, казват депутати, пожелали анонимност.
Това е, сине. А, сетих се още нещо. Бомба отнесе врата на Цвеклото. Тошко Робев - Цвеклото е бил намерен без врат близо до квартирата на жена си в квартал “Белите брези”. Цвеклото е бил виждан напоследък в “Белите брези” да задиря любовницата на жена си. Пластична бомба е била турена в яката на гръмнатия вероятно от човек, който е давал акъл на Цвеклото коя риза да надене сутрин, твърдят осведомени.
Без малко да забравя най-важното - хермафродит изнасили себе си, грабна парите и избяга.
Тук друго няма.
Пиши до майка си, да има и аз какво да чета.
Целувам те.
Твой най-голям баща.

Драга редакция,
Снощи, както си ровех из кофите за боклук в квартал "Надежда", намерих 1432 долара. Честна дума, който лъже - на въже! Броил съм ги най-малко сто пъти, веднъж ги изкарах 1437, но всички останали пъти бяха 1432. И днес ще ги броя, но не ми се вярва да са 1437. 5 долара разлика не са малко пари, за 5 долара човек  се рови из кофите цяла седмица и я  събере вторични суровини за 5 долара, я не. До вчера, ако някой ми кажеше, че има щастие на земята, щях да го заплюя в лицето, но днес не бих извършил такава грозна постъпка. Има щастие! Има дни, заради които си заслужава да се живее! Такъв за мене беше вчерашният ден. Още преди обед, като обикалях  из централните кофи, само за четири часа си намерих един до половината пълен дезодорант, чифт почти нови джапанки и  три съвсем годни за употреба консерви "Наденица със зрял фасул" - срокът им изтича чак догодина. Минах през къщи да оставя дезодоранта, джапанките и най-вече консервите, да не ме нападнат и оберат пак от руската мафия, и какво ме накара да тръгна чак към "Надежда", не знам. Беден квартал, никога не съм намирал там повече от едно-две бирени шишета... Освен щастие, изглежда, че има и съдба. Или Бог. Или всичко  е едно и също нещо... Дявол го знае... Не съм в състояние да мисля за разни дреболии, когато имам 1432 долара. Още повече ако са 1437. Вчера, докато се ровех из боклука, можех да мисля за всичко, но днес не съм вече този глупак. Айде, баста!... Ще си купя едно фордче... Или да си открия влог в банката и като си намирам  долари, да има къде да си ги събирам? Да ми се трупат за черни дни. Човек може някак си да я кара без левове, но без долари - абсурд! Просто се чудя как съм живял досега без долари!... Ако си купя едно фордче... От кофа до кофа ще преминавам със сто километра в час... За два часа ще обикалям цяла София... А ей ги къде са кофите и на Солун, за три часа съм там. И сигурно не са празни като софийските. Лошото е, че съм суеверен и се страхувам, че ако си купя форд, няма да ми върви толкова много в живота. Не съм чул някой с форд да е намерил нещо по-така в някоя кофа... От друга страна - ако си открия  влог  - веднага ще се разчуе. И жените ще ме обичат само заради парите ми. И приятелите ми ще са ми приятели само заради парите ми... И безкрайни опашки пред къщи - спонсорирай културата, спонсорирай науката, спонсорирай спорта... Като дам закултура, ще трябва да крада, за да дам и за спорт... После лежи по затворите, търгувай там с порнографски списания, докато не дойде ново правителство на власт и не те освободи като политически. После управлявай я като министър, я като депутат, носи като магаре чували с подкупи, докато получиш херния, лежи по операционни маси, докато всички арабски студенти се изредят да те режат, пристрастявай се към морфина, влизай в различни мафии, за да си го набавяш, обирай банки и влакове, отмъщавай за загинали другари, живей под чуждо име в Аржентина, спи с чужди жени до премаляване, давай милиони за болници и манастири, докато Бог ти опрости греховете...
Драга редакция,  ще си открия влог, пък ако ще, да се разчуе...

Уважаеми г-н началник-гара,
Пише ви един откачен от гара “Разпределителна”. Ако все още ме водите на отчет, да знаете, че аз съм в наличност. Откачиха ме по време на едни маневри и тук си останах, на шеста линия. Какви ли не влакове се прекомпозираха оттогава: международните ставаха междуградски, товарните - пътнически, пътническите - царски, царските - работнически, работническите - военни, военните - международни... - в нито една композиция не ме включиха. А не мога да кажа, че са ме забравили - като имат нужда, най-редовно ме посещават и си изливат нуждата. По-интелигентните оставят след себе си и по някой ред: “Искам Лили”, “Перверзен съм като писател”, “Всички жени са като всички мъже” и др.
Не се оплаквам от скука. През пролетта си говоря с лястовиците. Те ми разказват какво е да летиш към гнездото си, аз им разказвам какво е да си гнездо. През лятото си говоря със змиите. Те ми разказват какво е всички да се крият от змиите, аз им разказвам какво е да криеш змии в себе си. През есента си говоря с лястовиците. Те ми разказват какво е да отлетиш от гнездото си, аз им разказвам какво е да си гнездо. През зимата си говоря с бялата смърт. Тя ми разказва какво е да не можеш да се събудиш, аз й разказвам какво е да не можеш да заспиш.
Надявам се, че все някога през облаци пушек и пара пред мене ще изплува старият маневрен локомотив и ще ме залашка отново по релсите. А докато се надявам, ще съм откачен.

Уважаеми дами и господа,
Пиша ви, защото няма какво друго да правя. Лягам си късно, за да изкарам в сън по-голямата част от деня, така спестявам закуската, а понякога и обяда. Ако имам температура, ми се  случва да пропусна и вечерята.
Обичам да имам температура. При 41°С сънища и мечти се сливат в едно, като в английската дума dream. Тогава започва истинският живот.  Събираме се приятели-неприятели, бели-черни, живи-умрели, обикаляме малко-много по този-онзи свят, хубаво-лошо, минава някак си вечността...
Вечността минава, но останалото време не минава. Разпределиш парите до края на месеца, препрочетеш няколко пъти старите вестници, преподредиш си книгите, изпереш си чорапите с откраднатия от обществената тоалетна сапун, погледаш мадамата върху гардероба, погледаш се в огледалото, разпределиш парите до края на месеца,  препрочетеш вестниците, с които са застлани чекмеджетата, изхвърлиш кофата с боклук, минеш по витрините, спреш тук-там като куче, изведено на разходка, кажеш "четвърт хляб, моля", за да си чуеш гласа, пуснеш радиото и телевизията, хванеш химикалката, задраскаш едно-две стихотворения на Бодлер, понеже времето сега не е за поезия, разпределиш парите до края на месеца...
Чух, че на гарата винаги имало работа, ходих да питам,  но ме върнаха, тъй като вече съм бил стар. И освен това не съм бил жена.
Всичките ми познати емигрираха. Пишат, че са добре. Разпределят парите до края на месеца, препрочитат няколко пъти старите вестници...
Имах много идеи, но намерих хора, които се заинтересуваха само от две. Едната е да изтребим всички чужденци и да завладеем света, другата е да изтребим всички богати и да завладеем света.
С това писмо ви съобщавам, че ние идваме, гответе се да ни посрещнете.

П.П. Извинявайте, ако дойдем, преди да е пристигнало писмото.

3дравей, наборе,
А бе имам един проблем, който искам да споделя само с тебе. Нали затова сме набори, да си споделяме проблемите. От няколко дни съм в Германия, времето е хубаво, уж всичко е окей, а не мога да намеря място на чорапите си. Аз съм свикнал, като си събуя обувките в коридора и  хвърля ризата на леглото, по пътя за хола  да изхлузвам чорапите си и по-късно, когато отивам към тоалетната, с шут да ги запращам към пералнята. Години съм го правил, разбираш ли, в България на сън да ме бутнеш, единия ще ти го изуя в коридора, другия в кухнята, а тук не мога. Направо ще се побъркам. Имах такъв случай: изух единия чорап до вратата на банята, другия - в средата на хола, седнах пред телевизора да разглеждам едни рекламни брошури на БеЕмВе, а мисълта ми все в чорапа пред банята. Не издържах, скокнах, изритах чорапа по посока на хола и излязох на балкона да изпуша две цигари за успокоение. С първия фас уцелих долу в градинката една скулптура по главата, но с втория нищо не направих. Половин час се каних да уцеля с фаса  другата скулптура, но какво ми стана, не знам, по едно време забелязах, че съм сложил фаса в джоба си. Дяволска работа. Изпотих се от напрежение, разбираш ли. Седнах пак пред телевизора, но се вторачих в чорапите си - единият беше отишъл под стъклената масичка, а другият си стоеше точно в центъра на килима. От горния етаж се разплака някакво бебе, но в два часа млъкна. Точно в четири продължи да плаче, което ме изнерви допълнително. В четири часа и една минута  пристигна водопроводчик - тоалетното казанче изпускало по три капки на ден, което налагало да се подмени казанчето. Побеснях и изритах единия чорап от хола в кухнята. Седнах пред телевизора и се опитах да не мисля за нищо, но пък се появи нов проблем - нямаше програма като за мене. По първи канал - само животни. По втори канал пък обратно - никакви животни. По трети канал - само любов. И никакъв секс, разбираш ли? По четвърти - само секс.  Просто щях да умра. Но когато се улових, че гледам тя как му нахлузва презерватива, а това ме кара да мисля за чорапа в кухнята - зави ми се свят. По всичко изглеждаше, че щастливият период от живота ми окончателно си беше отишъл. Хванах внимателно с пръстите на десния си крак чорапа от хола и го изхвърлих като мръсно коте в коша за пране. Но се заклех  повече така да не правя. Отидох в кухнята и с един шут изпратих другия чорап в горния й ляв ъгъл. Където той просто залепна.  Добре, кажи ми, братче, що за общество е това, където човек няма миг спокойствие? Към това ли отиваме? Затова ли вдигахме двата пръста? Толкова съм объркан. Изглежда, че когато границите между държавите вече изчезват, човек само по чорапите си може да познае къде се намира.
Наборе, извинявай, че обобщавам, но мисля, че животът ни премина напразно - борихме с хората, а е трябвало да се борим с чорапите си. Слава богу, че поне децата ни ще тръгнат към Европа  боси.

Зравей, непознато другарче,
Тази сутрин  най-неочаквано започнах да стягам багажа си и по всичко изглежда, че се връщам в България. А защо се връщам - не знам. Ето, сложих вече фотоапарата в куфара... Носталгия? Глупости! Родината толкова отдавна е предадена, продадена и препродадена, изобщо няма за какво да тъгувам. Ще ме извикат утре под  бойните знамена  и няма  да знам за чии балкански интереси  ще дам живота си... Ей го - и ризите сгънах... Да  ме чака някой? Никой не ме чака. С приятелите, с които бих искал да се видя в България, по-лесно ще се срещнем в чужбина. Чорапите сложих... Не е ли по-добре да отида до Париж, да се поразходя малко с корабче по Сена, сутринта да си прочета вестника в някое кафене? А върна ли се в България -  всичко, което имам тук, там ще се превърне в мечти... Бельото сложих...  Ако е, за да посадя дръвче,  и тук бих могъл,  за природата  мястото няма значение. Ако е, за да запаля свещ, и тук бих могъл, за Бога мястото няма значение. Самобръсначката сложих... Някои се връщат заради детските сиспомени, за мене те са като сън на чужд човек. Орехът, по който се катерех, е отсечен и изгорен, корените му са изгнили... Сложих  будилника... Свикнах със спокойствието, което излъчват хората тук, с яснотата на отношенията, с отговорността, която носи всеки пред другите и  пред себе си.  Хаосът у нас просто ще ме подлуди, няма да издържа на очакването, че всеки момент ще ми спрат  водата или тока, няма да гледам дали залязва слънцето, когато ми казват ”Добро утро”, не, и седмица няма да оцелея в общество, което не е изградено върху разума, а върху инстинктите... Снимките сложих... Може би  съм убиец, който се връща на местопрестъплението, толкова много време убих в България? Или риба, която  плува срещу течението, за да хвърли хайвера си и умре? Или  растение, което вирее само при нашия микроклимат? Защо се връщам?... Сложих и четката за зъби - край, връщам се, връщане назад няма.

Мило дете,
Честит празник!
Както се казва, измина още една година на надежди, в която ние постигнахме големи успехи.
Аз се надявах, че ще те направя щастлив като дете, ти се надяваше, че надеждите ми ще се сбъднат...
Дано забравиш тази зима, през която убиваха снежните човеци заради морковите им, и си я спомняш с кокичетата, които рисува.
Ако невинаги имаше нещо на масата за ядене, то не е, защото сме нямали пари, а защото аз непрекъснато работех, за да има нещо на масата за ядене.
Помниш ли деня, в който събрахме в едно рождените си дни. Аз изтеглих застраховката си "Живот", ти счупи буркана със събраните си стотинки...
Бялата торта, която направихме тогава, изпълни целия ни дом, а свещта й продължава да ни гори и днес. Но когато ти ме питаш от какво е обгоряло лицето ми, аз те лъжа, че без да искам, съм пъхнал главата си в една пещ, а когато аз те питам от какво са изгорени ръцете ти, ти ме лъжеш, че без да искаш, си се докоснал до слънцето. И двамата си вярваме и си казваме: "Друг път така да не правиш!"
Чувам хората да говорят зад гърба ни, че както детето на обущаря ходи босо, така и детето на хумориста ходи тъжно.
Успокой се, аз се срещнах с обущаря и той ми обеща да обуе детето си.
Защо се смееш?
Ама ти наистина се смееш?!...